Иронията да представяме мъжките колекции за следващия студен сезон, докато се борим с ниските температури от настоящия такъв, както обикновено. Обичайният видео обзор на Boyscout e удобен наръчник за професионалисти и любители на мъжка мода. Новото този път е експертното мнение за сезона в Лондон и Милано на Хубен Хубенов от 12 Magazine и съвсем неекспертното мнение за Париж на Светослав Петров от наръчника за момчета с добро възпитание, който четете от време на време. Накратко: 3 града, 128 колекции, 14 часа видео и голям плейлист с музиката от ревютата.

Лондон / 2-12 януари: 53 колекции. Дизайнерите в програмата на LC:M се обединяват около няколко ключови тенденции за следващата зима, умело разпрострени в разнообразие от стилове и целеви групи. Безспорно, най-общата и важна от тях е завръщането към 70-те, покриващо пълния културен спектър на това десетилетие и хвърлящо влиянието си, понякога почти незабележимо, върху целия сезон 2015/16. Истинска дисекция на носталгичния стил се случва в последната колекция на Topman Design, но 70-те присъстват в цветовите гами, материите и кройките на останалите модни къщи. Мъжката талия отново се издига високо с вталявания при сака и палта, пристягане с колани или дълбоки панталони. Нагоре – полото покрива врата и завършва елегантния зимен силует под сакото ала Steve McQueen или Bond злодей. Връхната дреха с овча кожа (Tom Ford, Burberry, Belstaff, Coach, Topman Design) е задължителна за следващата зима и присъства във всички модели от бомбър якетата до класическите мъжки палта – казано по друг начин, и най-консервативният мъж може да експериментира със 70-те, без да се налага да прави генерални промени в стила си. Силно присъствие във всички възможни дрехи и вариации отбелязва и рипсеното кадифе – от класическия Burberry тренчкот до модерните разработки на J.W. Anderson. Двата задължителни цвята са сиво (в повече от петдесет нюанса) и зелено извън класическите милитъри референции. Любими моменти: A Suit to Travel In на Paul Smith, надуваемата раница на Christopher Raeburn, David Gandy като най-добре облечената личност от първите редици на дефилетата и дебюта на John Galliano за Maison Margiela (технически погледнато, събитие извън програмата на LC:M). – Хубен Хубенов, главен редактор, 12 Magazine

Милано / 16-20 януари: 39 колекции. Ключовата дума за колекциите в Милано е комфорт. Стилът без излишни усилия, удобният шик, спортното и елегантното се обединяват в едно цяло (за радост на всички разбирачи, рецитиращи правилата на онзи митичен спортно-елегантен стил), при което удобството не идва за сметка на добрия външен вид. Новите якета в класическия гардероб са напревени от луксозни материи, типични за високия клас палта на Canali и Bottega Veneta, а панталонът с ръб е направен от бархет (мъхест памучен плат – бел.ред.). Ако не е, то можем да разчитаме на пирока кройка (Gucci, Jil Sander). В другата крайност е идеята за комфорт със самия себе си под формата на скини кройки на панталоните (John Varvatos), пристегнатите талии (Brioni) и дори феминизирана андрогинност при Gucci, най-яркият пробив на 70-тарския тренд в Милано. Последният присъства и като цветова гама в колекциите, гравитираща около наситените тонове. Въпреки това, основната тенденция в цветовете за есента и зимата се върхи около сивото като моноблок или под формата на наслояване на различни нюанси. Любими моменти: завръщането на Brioni (за пръв път като дефиле след 1995), Mary J. Blige на живо за Dsquared2, футболните топки на Fendi и 2 в 1 ревюто на Prada./ – Хубен Хубенов, главен редактор, 12 Magazine

Париж / 21-25 януари: 36 колекции. Френската столица се възстановява от разстрела в редакцията на сатиричния вестник Charlie Hebdo и съвсем очаквано част от дизайнерите интерпретират трагедията в последния момент и в различна степен на душевно разстройство. Провокативният белгиец с голяма брада и концептуални колекции Walter van Beirendonck реагира първосигнално с прозрачен pvc потник и еднозначното послание Stop Terrorising Our World – социалната тематика и острите послания са нещо нормално за добрия стар Walter и присъстват в доста от досегашните му мъжки колекции. Джихадистите все още не са започнали да атакуват конгломератите за луксозни стоки, така че въпреки тегавата атмосфера и непрекъснатото оглеждане зад гърба, мъжката модна седмица си върви като по старому с още повече нови имена и презентация, в сравнение с миналия сезон. Louis Vuitton и Kim Jones продължават да преоктриват лукса чрез елементите на спортното и ежедневното улично облекло в комбинация с повече кашмир и нови знакови принтове и десени, Haider Ackermann облича кльощавите си революционно настроени момчета с меко кадифе и внимателно пропорционално развит силует с много наслагване на различни дрехи, Dries Van Noten успокоява палитрата и печели по точки с двуредните си утилитарни връхни палта от вълна с много детайли и хоризонтални ивици, Riccardo Tisci експериментира с дълги елеци и жилетки под саката и връхните якета с леко балонен силует и арабски и латиноамерикански мотиви в принтовете, John Galliano връща Maison Margiela (второто име отпада, John е човекът, който коли и беси) в 70-те с широки панталони и кожени якета, Kenzo се забелязва отдалеч заради найлоновите парки и водонепромокаеми връхни палта в сигнални цветове, Dior Homme Предлага много приятна интерпретация на строгия мъжки костюм на райе и дължините на връхното (ежедневно или по-формално) облекло, Saint Laurent пуска поредна рокендрол колекция за мъже и жени. Името, което трябва да запомним обаче, е едно: Umit Benan. Дизайнерът от турски произход почита рибарите от Босфора с много приятни гащеризони, непромокаеми палта в жълто, огромни пуловери, ботуши, велурени костюми в топли цветове и още интересни и удобни комбинации. - Светослав Петров, главен редактор, Boyscout

Саундтрак: почти никакъв хип-хоп и рап (с изключение на изпълнението на Snoop Dogg на ревюто на Philipp Plein), много класика и експерименти на пиано и цигулка, достатъчно индустриална електроника, независим поп от на Clare Maguire и нейното EP за Burberry, обичайният рокендрол/поп саундтрак с познати имена от 60-те, 70-те и 80-те + най-добрата плейлиста за сезона в ревюто на John Richmond – The Human League, Cabaret Voltaire, Suicide, The Normal, The Flying Lizards. Само добри хора.

Предишните видео-аудио обзори на мъжките колекции са тук.

Българската рок/шугейз/експериментална ъндърграунд сцена може и да умира от глад, но има достатъчно сили и хъс, за да се саморазправи брутално с всички нефелни рапъри, вяли рокендрол и попкич изпълнители и да се наложи като логичен цивилизационен избор за по-светната част от масовата публика. Да са живи и здрави хората от Аларма Пънк Джаз Фест, които организират първия хедлайн концерт на шумното трио Doesn’t Frogs като част от честванията за 80-годишнината на БНР. Първоначално, софийската банда печели крясъците на пловдивската публика с два концерта в кино Космос и Петното на Роршах на гърба на скромните си демозаписи в своя Soundcloud профил, като междувременно успява да се разпише и като съпорт на норвежците Staer в столичния клуб Maze. Стилът им се лута между мелодичния дарк и ню уейв от Източна Германия и Англия (Close To Bottom), лекия полъх на краутрока от албумите на D.A.F. (Bottlehead) и стоунър рока (Planet Decay и The Narrow Dice) на Queens of The Stone Age, западнобалкански пост рок и пост-пънк (Third) и минимално количество смирени депресирани вокали, които ги поставят предимно в групата на инструменталните проекти. Споменахме ли, че свирят като зверове на живо? За последните два концерта са изгорили точно два усилвателя. С други думи, ще бъде шумно.

Doesn’t Frogs свирят в Чешкия център (Г. С. Раковски 100) на 27 февруари, петък, от 21:00. Билетите струват 5 лева в Дюкян Меломан, Ticketplus и Eventim и 7 лева на входа в деня на концерта. Предвид ограничения капацитет и стотина билети в продажба, предварителното закупуване е препоръчително. Повече информация за събитието има тук.

Absolut продължава да налива пари в градска култура и интересни събития, затова няма как да не уважим с лека танцова стъпка и няколко пълнолетни момичета под ръка финалното парти на кампанията You Transform Today. Причини? Поне четири:

1. Поводът за тържеството. Анонимните младежи от Destructivе Creation излизат от комфортната си зона и преобразяват стар автобус в арт инсталация, създадена на няколко етапа след гласуването на публиката. Сниманите от Михаил Новаков видео тийзъри изглеждат обещаващо.

2. Локацията. Absolut и Destructive Creation трансформират пространството на бившия клуб Spacer в подлеза на НДК. Никаква идея какво е останало от него и дали все още има сепарета, но със сигурност момчетата ще се насочат към индустриален вайб и доста осветление.

3. Саундтракът на вечерта. KiNK подготвя новия си лайв проект Cyrillic за тазгодишното издание на фестивала Horizon, но междувременно довечера ще се позабавлява сериозно със самостоятелен едночасов диджей сет и още един рамо до рамо с добрия си приятел StefaK от същата продължителност.

Страхил Велчев свири престъпно рядко на българска сцена, затова довечера е приятна възможност да послушаме хубав асид хаус и техно и да го ударим леко по врата с неразбираем брътвеж колко много го харесваме и какъв страшен агент евала-за-резидънт-адвайзър-класацията-пич е.

Третият участник в лайн-ъпа на събитието е Riddimbox – симпатичен ентусиаст с отличен вкус за музика и добри умения зад пулта. Христо Пенчев свири първи, така че елате по-рано.

4. Момичетата. Съдейки по гестлиста на потвърдилите присъствие във Facebook, положението ще бъде страшно – половин дузина момичета с Boyscout подкаст, много бъдещи модели на бельо в същия сайт, въобще всякакви красиви и достатъчно умни създания за приятни разговори и много танци. Как да не отиде човек после…

Финалното парти на кампанията You Transform Today е тази вечер след 21:00 в подлезa на НДК. Входът е безплатен, гардеробът също, но капацитетът и на двете е ограничен. Подробности за събитието има тук.

Светът се сбогува с Leonard Nimoy, звездата от оригиналния Стар Трек.

Списъците тази седмица: 25 известни писатели с цитати за стила, модата и облеклото + осем добри и много креативни инстаграм профили.

Модните съвети на анимационния герой Sterling Archer са по-добри от половината експертни такива в момента.

Продължаваме напред с историята за личния стил и невероятна харизма на великия шампион Muhammad Ali.

Часовникарска компания Weiss, която създава своите модели в Лос Анджелис и се опитва да възвърне репутацията на американските производители.

Какви уроци можем да научим от Wes Anderson и неговият филм Гранд Хотел Будапеща?

A$AP Rocky © Justin Hogan

Съботните интервюта: A$AP Rocky и Big Sean. Boyscout ревюто на последния му албум Dark Sky Paradise е тук.

Tumblr на седмицата: Fuck Yeah Andy Spade.

Пускаме интервю с Kanye през седмица, но има защо. Zane Lowe обикновено или го разплаква, или измъква най-впечатляващите цитати от г-н West.

Разходка в Палм Спрингс с дизайнера на Land Rover, Gerry McGovern.

© Andrew White

Paul Schweitzer е един от последните сериозни джентълмени, които се занимават с поправка и подържане на пишещи машини.

Run The Jewels имат силна година.

Pitchfork публикува документалния филм на режисьора Dimitri Pailhe за легендарния френски електронен продуцент Cerrone. В него има много интересни интервюта със самия Marc Cerrone, наред с Nile Rodgers, Dimitri From Paris, Bob Sinclair и Dave Haslam плюс много архивни кадри от най-добрите години за артиста през 70-те.

Вестникарско порно – как се създава The New York Times, най-влиятелната печатна и дигитална медия в Америка?

Отговаряме си на въпроса как да инвестираме печелившо в класически автомобили като Ferrari Testarossa.

Английското издание на GQ твърди, че Beatrice Dalle е квинтесенцията на френското определение за фатална жена.

Приятно четене и хубав уикенд.

Специалният брой на Playboy, заснет изцяло от Terry Richardson, най-накрая е на пазара шест месеца, след като бе обявен в разгара на обвиненията за сексуален тормоз от няколко млади моделки по посока на противоречивия американски фотограф. 100-страничното издание носи името California Dreamin’ и съдържа графичен и много смел нудистки разказ за дневните и нощни забавления на четири полуголи плеймейтки на най-различни легендарни места в живописния американски щат като националния парк Джошуа Три и холивудския хотел Шато Мармон. Очаквано, снимките са много показателни за естеството на материята и съвсем неподходящи за деца.

Специалното издание California Dreamin’ е на пазара в Америка на цена от около $20 и може да бъде поръчано от Amazon и Ebay.

Нямаме нужда от втори лифт, трета кабинка и още десетина писти, за да се навием да скочим до Банско за третото издание на зимния фестивал Horizon, който малко по малко започва да разширява публиката си и привлича не само пакетни групи от Англия, но и доста българска публика. Така или иначе, ако вече сте решили да комбинирате фестивала с дневно каране на ски и борд, най-вероятно сте си направили плановете, затова ще обърнем внимание на основните акценти в програмата на тазгодишния фестивал, които стават и за еднодневно пътешествие до зимния курорт.

1. KiNK представя за пръв път новата си концепция Cyrillic, която анонсира преди време с горното видео и която все още е в процес на разработка. Това, което знаем досега? Хибрид между диджей сет и лайв изпълнение, в което KiNK просвирва създадените базовите луупове и мелодии от своя модулен синтезатор на стандартен диджейски сет-ъп от два плейъра и един грамофон и едновременно с това създава бийтове на живо със своя Roland TR-8. Звучи сложно, но със сигурност ще се получи много добре. Свикнали сме да очакваме само най-доброто от live act номер три в класацията на Resident Advisor за последните две години. 9 март, Хотел Гардения, 23:00 и 10 март, The Mountain Creek, 14:00

2. Ник Николов учи в Лондон и не се е появявал на българска сцена точно от миналия Horizon насам. Младият продуцент не е особено активен с гиговете и в социалните мрежи, но съвсем наскоро издаде новото си EP Space Cabin без предварителен анонс, което е заявка за симпатичен гиг с много нова продукция. Хубавото е, че е сложен в лайн-ъпа за вечерта с едни от най-сериозните артисти (KiNK и Egyptian Lover), което ще го накара да се постарае допълнително. 7 март, Jack’s House, 23:00 и 9 март, Хотел Гардения, 23:00

3. Egyptian Lover е голяма работа за меломаните, които обичат американската електронна и хип-хоп сцена от 80-те години на ХХ век. Greg Broussard има редица успешни 12-инчови сингли като Egypt, Egypt и работи еднакво добре с тотално различни съвременни артисти като Jamie Jones и M.I.A.

4. Fatima е много приятна девойка от новата вълна на английската соул музика, която ще свири в планината с The Eglo Live Band, бандата на нейния лейбъл Eglo Records. Do Better е жесток трак, записан с помощта на Floating Points и Theoo Parrish, което говори достатъчно категорично за качеството на дебютния й албум Yellow Memories.11 март, The Mountain Creek, 14:00. Сред другите интересни гигове в програмата се открояват изпълненията на Submotion Orchestra на същото място предния ден.

5. Детройтските техно легенди Moodymann, Rick Wilhite и Теrrence Parker. Американската столица на автомобилната индустрия е отговорна за едни от най-хубавите неща в електронната музика въобще, а изброените имена има какво да демонстрират, най-малко заради общо стогодишната си кариера зад грамофоните помежду си. Moodymann пътува към Банско на гърба на последния си едноименен страхотен албум от 2014 – музика от друга планета, каквато рядко можем да слушаме тук. 11 март, Еуфория, 23:00 и 12 март, Хотел Гардения, 23:00

6. Ben UFO е симпатичен младеж от добрата страна на дъбстеп и бас звученето, особено когато е в добро настроение и пердаши професионално от стил в стил. 10 март, Хотел Гардения, 23:00

Какво още? Шоукейс с български артисти на ReelFeel (Sirius, Methodikal, StefaK и Tekniq) на 7 март в Oxygen след 22:00, горски пейнтбол във вторник следобед + специалните сетове на част от гостите в местните стриптийз барове.

Horizon Festival е от 7 до 13 март в Банско. Пълната програма по дни, часове и локации е тук. Пълният фестивал пас за всички партита струва 100 лева, но има възможност да си вземете и пас за първата или втората половина на фестивала за 60 лева. Пакетните оферти с хотел и карта са лифтовете също са доста атрактивни. Не рискувайте с такситата в града, не си струва.

Стрийминг платформата на Keen Acts и Ballantine’s MyBeatLive (единствената подобна в България, която излъчва събитията си онлайн в реално време и ни позволява да лежим пред компютъра докато слушаме KiNK и Rachel Row на живо за без пари) се завръща с петото си издание на нестандартна локация по високите етажи на града, а именно панорамния ресторант на 19-тия етаж в столичния Парк Хотел Москва.

Гостът този път е топлата връзка с най-известната международна музикална платформа за такъв тип медия. Thristian е един от главните архитекти и лица зад Boiler Room, когото познаваме от многобройните му участия като водещ, продуцент и селектор на сериозните лайнъпи, които популяризират ъндърграунд стрийминг платформата в Лондон, Париж, Берлин, Лос Анджелис, Токио, Москва, Рио и още много градове. Освен това, Thristian е много вълнуващ продуцент и инстинктивен диджей, който започва кариерата си като чирак в лейбъла на Gilles Peterson и бързо се издига до скаут на Brownswood Recordings, интересуващ се от всичко случващо се на глобалната музикална сцена. Работата за легендарния музикален магазин Sound of the Universe и неговия лейбъл Soul Jazz обогатява колекцията му от винили и му помага да започне да консултира за лейбъли като Ninja Tune. Слушателите на седмичното му шоу Dark N’ Lovely Global Roots по интернет радиото NTS са свикнали да очакват неочакваното – от западноафрикански мелодии до норвежки госпъл. Неслучайно Thristian е свирил редом до детройтските легенди Theo Parrish и Moodymann, Jamie XX, James Blake, Masters of Work и Disclosure. Знаем, че сетът му на MyBeatLive ще пренесе от особено приятната атмосфера на Boiler Room с много нова и вълнуваща музика.

MyBeatLive е на 19 март след 20:00 на този адрес. Следете facebook страницата на Boyscout през следващата седмица за възможност да спечелите една от трите двойни покани за събитието.

Съботните интервюта: Dan Crowe, главен редактор на списание Port и Sarah Doukas, шефката на легендарната лондонска модна агенция Storm.

New York Magazine обаче печели по точки със серия интервюта, които изследват живота на хора, съществуващи на ръба на социалната приемливост – жена, която изпитва панически ужас от повръщане, 58-годишен девственик, мъж, който има мания за ампутация, романтична връзка между дъщеря и отчуждения й баща… невероятен проект.

GQ публикува азбуката на стила в NBA.

Google представя плановете за новите си офис сгради.

Какво друго да правим в Instagram, освен да следваме 50-те най-атрактивни жени в платформата за споделяне на снимки?

The Business of Fasdhion изследва тайната зад огромния успех на Saint Laurent Paris през последните три години.

Нов месец, нов брой на V Мagazine, достъпен за безплатно разглеждане.

Robert De Niro в Шофьор на такси

Войнишките якета на американската армия са се превърнали в стандартна униформа за цивилните мъже и жени в града.

Една година по-късно въпросите за изчезналия полет 370 на Malaysia Airlines не само остават, но и повдигат някои доста сериозни съмнения.

В новия брой на Light: месарница Butcher и голямото бащинство – кампанията Да бъдеш баща, няколко мъже, избрали да бъдат близо до децата си и кратък наръчник от важните уроци за един син.

Приятно четене и хубав уикенд.

Перуанецът Mario Testino обикаля света, за да снима за Vanity Fair, три от най-големите международни издания на Vogue и модни къщи като Burberry, Versace и Dolce & Gabbana, но е по-известен като предпочитания фотограф на всички сериозни поп културни и фолк културни знаменитости, чиито списък звучи като кой кой е в съвременния шоубизнес и аристокрация. Част от предишните му книги представят най-добрите портрети (Portraits от 2002) и любовта му към Kate Moss (Kate Moss от 2010) и Рио Де Жанейро (Mario de Janeiro от 2009), но най-голямата му монография до момента, Sir, е галерия от повече от 300 фотографии в търсене на дефиницията за мъжкия чар и мъжественост. Според авторите, книгата проследява еволюцията на мъжката идентичност през последните три десетилетия, което на езика на Testino означава много лустросана и потентна комбинация от костюми, портретна фотография, фотожурналистика и доста интересна игра с половите клишета и модата. Всичко това се случва в добра компания: Brad Pitt, George Clooney, Jude Law, Colin Firth, David Beckham, David Bowie, Mick Jagger и Keith Richards. Какво правят обаче разумните момчета, които нямат излишни €500 за луксозното издание на Sir? Еми, чакат стандартното издание, което ще излезе рано или късно в неограничен тираж и на доста по-приятна цена.

SIR (456 стр., твърди корици, метална кутия, Taschen, 1000 копия с автограф на фотографа) струва €500 и може да бъде поръчана онлайн тук. Разгледайте същия линк за още кадри от вътрешността на този албум.

Прекрасната марка Casio страда леко от асоциациите с официалната хипстър униформа, но въпреки това продължава да произвежда жестоки дигитални часовници с ретро-футуристичен дизайн и позабравени функции. Казваме позабравени, защото едва ли някой мисли за запаметяване на информация в часовника, а не в телефона (или в Apple Watch). Да влезе Data Bank 50 (74 лв.), супер чаровен и водоустойчив модел с японски кварцов механизъм, цифров сив циферблат, тънък сребрист корпус и здрава верижка от неръждаема стомана, който коли конкуренцията с многобройни функции като пълен календар, хронометър, таймер, електро-луминисцентна подсветка и опция за поставяне на парола. Най-забележителната характеристика обаче е така наречената Telememo функция, която позволява запаметяване и съхраняване на контактна информация за 50-тина човека и елиминира чуденето как да открием някой, когато ни падне батерията на телефона. Последната функция е супер подходяща и за хора, които звънят от улични или различни мобилни телефони (дилъри/престъпници) или не искат да бъдат следени от правителството (параноици с мания за преследване/готини момчета като Edward Snowden). Databank серията на Casio се произвежда непрекъснато от 1984 година (случайност? – бел.ред.) и е една от първите такива с възможност за съхраняване на информация (като телефонни номера и имейл адреси). Дизайнът на Data Bank 50 с правилни форми и хромираната повърхност без излишни детайли е най-доброто от споменатия вече ретро-футуризъм. Няма как да не си го представим върху китките на сериозни хора като Douglas Quaid, Rick Deckard и Roy Batty.

Имате интелигентна приятелка, която умира за културни събития, съответно решавате да я заведете на последната изложба на Кирил Прашков, Това не е текст. Проблемът е, че не разбирате абсолютно нищо от изкуство, а не е редно да звучите като идиот или да мълчите неловко. Няма проблеми, викаме на помощ куратора на изложбата Яра Бубнова за един лек монолог в стил Patrick Bateman, който би впечатлил и най-начетената млада мацка. Запозната ли си с работата на Кирил Прашков? Познавам го покрай Института за съвременно изкуство – София, където си партнира с Яра, Мариела Гемишева, Правдо, Сашо Кьосев, Калин Серапионов, Недко и Мудов, Краси Терзиев и още няколко симпатични момчета и момичета. Много интересен тип, който започва кариерата си като график и илюстратор на книги в средата на 80-те, но бързо се пренасочва към далеч по-привлекателните нетрадиционни форми на изкуството и експериментира с класически и нови художествени средства. Критиката никога не пропуска да посочи нездравата му обсебеност от текста, словото и думите, последната му изложба я демонстрира още по-категорично – виждаш много цитати от поезия и проза, традиционни латински поговорки, игри на думи, псевдо-цитати и изречения, които изглеждат като поговорки. Някои от тях са превърнати във величествен и огромен фин релеф от намачкани всекидневници, други са изписани с тел, за да обогатят калиграфията с още едно изразно средство, а трети завършват със светеща крушка, този традиционен спътник на четенето за хора, които искат да си развалят очите. Противоречието между названието и съдържанието на експозицията ми напомня за René Magritte и прочутата му картина Предателството на образа, където под изображението на лула е изписано това не е лула. Цялата изложба дава нов смисъл на понятието добре оформено изречение. Smart is the new sexy, подмокря мигновено.

Изложбата на Кирил Прашков е във Vivacom Art Hall на ул. Гурко 4 до 21 март.

Съботното интервю: Björk.

A Continuous Lean ни вкарва в нюйоркските частни клубове.

Zach Baron елиминира митовете и легендите в търсенето на истинската личност и стил на Tupac Shakur.

Eminem, Paul Rosenberg, Dr. Dre и 50 Cent си спомнят как Shady Records се превръща в един от най-важните лейбъли на миналото десетилетие.

The New York Times почита паметта и наследството на Terry Pratchet.

Приятно четене и хубав уикенд.

Говорим по телефона с англичанина Thristian, един от създателите на Boiler Room, вълнуващ диджей, изключителен селекционер и водещ на предаването Dark N’ Lovely Global Roots по интернет радиото NTS малко преди дебюта му на софийска сцена за поредния епизод на MyBeatLive.

Как си? Какво правиш, къде те намираме? Всичко е наред, надявам се, че и вие сте ок. Вкъщи съм, пия чай и закусвам.

Какъв беше като дете? Какво провокира интереса ти към музиката от ранна възраст? Бях срамежливо, доста обикновено и изключително любопитно хлапе, поне така мисля. Не помня нещо конкретно, което да ме е провокирало, но родителите ми пълнеха къщата с музика. Наистина огромно количество винилови плочи. Най-ранните ми спомени са свързани с музиката на Bob Marley, James Brown, Diana Ross, Michael Jackson, The Rolling Stones и Madonna. Имах едно радио с вграден магнетофон и микрофон и никога не се разделях с него. Определено бях очарован от радиото и обожавах да подскачам наляво-надясно и да танцувам у дома. Все още помня как родителите ми постоянно коментираха как не спирам да танцувам. Исках да бъда като Michael Jackson. Като всички останали на тази възраст, нали така?

Мислил ли си за собствена продукция? Да, определено. Експериментирал съм няколко пъти, но не мисля, че това е моето нещо. Аз съм малко старомоден в това отношение и смятам, че ролята на диджеите е доста специфична и различна от тази на продуцентите. Понастоящем, тази граница се е размила доста, но аз самия мисля за себе си като за диджей. Не изключвам някой ден да вляза в студио, за да запиша малко бийтове, но честно казано, много се съмнявам. Ако все пак се случи, вероятно ще става въпрос за едит версии в стила на Moodymann, Theo Parrish и Romare. Ще видим – за момента съм щастлив с това, което съм.

Отговаряш за програмата на събитията към Boiler Room. Най-важното нещо за успешно парти? Трудно е. Зависи от конкретната ситуация, правилната преценка за музикалния климат в момента и шанса да се получи забавно и информативно парти с ресурсите, с които разполагаме. Най-важното  обаче е хората да се свържат помежду си с любов, правилната енергия и определен вайб. Звучи претенциозно, но си е самата истина.

Вярваше ли в началото, че Boiler Room ще се превърне в толкова успешна платформа? Не, въобще. Просто се забавлявахме да пускаме плочи и канихме разни приятели да правят същото.

Най-силният ти спомен от тези партита? Най-дълготрайните ми спомени са свързани с хора, които идват, за да споделят как са открили толкова много нова музика и интересни имена, благодарение на Boiler Room. Това ме кара да се чувствам страхотно. Именно така си представям своята роля – да представям нова музика или нещо старо, което може би никога не сте слушали или не сте имали възможност да оцените досега.

Най-добрият съвет на Gilles Peterson, който ти помага и до днес? Пускай само това, което искаш да чуеш. Не пускай определено нещо, само защото всички останали мислят, че е хит.

Кои са най-вълнуващите музикални течения и субкултури, с които си се сблъсквал напоследък? О, труден въпрос, толкова са много. Има много, които все още не съм изследвал подобаващо. Все пак, първите неща, които ми хрумват: южноафрикански хип-хоп и хаус, потругалски мумбатон от улиците на Лисабон и хора като MarFox, NiggaFox и Nadia Minaj – в тяхната музика има някаква много луда и първична енергия. Също така австралийско тропическо диско и хаус траковете на Аndras Fox, Oscar Key Sung, Prequel и така нататък. Предполагам, че можем да го наричаме Beach Boy House като стил, хаха. Въпреки че живея на Острова, английската сцена много често ме изненадва. Сещам се веднага за този нов соулфул хип-хоп хаус на хора като Kaytranada, Sango и останалите от колектива Soulection.

Thristian свири на MyBeatLive тази тази вечер след 20:00 на този адрес.

Кой се страхува от Детройт? Със сигурност всички, които се мъчат да оцеляват в загиващата автомобилна столица на Щатите и никой със склонност към романтизиране на градския разпад и фетишизиране на златните години на детройтското техно – един от най-влиятелните стилове в електронната музика въобще. Stacey Pullen е истински иноватор от втората вълна на този стил, който се формира като артист под зоркия поглед на легендарната тройка Derrick May, Juan Atkins и Kevin Saunderson и не забравя уроците на баща си относно любовта и наследството на 70-тарския мотаун звук – най-подходящия човек да ни запознае с част от най-величествените детройтски класики ден преди да превземе втората зала на Yalta с Урсини, Валди и Черников.

Cybotron (Juan Atkins & Richard Davis) – Alleys Of Your Mind (Deep Space, 1981)

Много трудно решение. От една страна, Cybotron заслужава челна позиция в тази импровизирана класация, защото този трак е записан, когато съм бил само на 12. Диджей на име Tuff Terry идваше да пуска плочи в училище всеки петък и ни сервираше подобни неща на обяд. Замислете се само за момент – едновременно храна за стомаха и за ушите! Здравословна доза детройтско техно! Alleys Of Your Mind беше и все още е страхотен фънки трак.

R-Tyme (Darryl Wynn & Derrick May) – R-Theme (Dramatic Mix) (Transmat, 1989)

Просто красиво! Един от малкото съвместни тракове на D-Wynn и Derrick и разбира се, една от основните причини за това детройтското техно да е толкова дълбоко и влиятелно. Чувате и усещате всяка емоция в нашите тракове. Има достатъчно елементи, които стават за разработка от симфоничен оркестър – последното вече е правено. Модерна музика в най-добра светлина.

Model 500 (Juan Atkins) – The Chase (Juan’s Version) (Metroplex, 1989)

Този трак ме накара да искам да се занимавам с техно. Много други тракове са ме вдъхновявали, но в този просто има всичко. Всяка една линия на синтезаторите е песен сама по себе си, всички мелодии се съчетават по съвършен начин в нещо цялостно и единно. Това е един от траковете, за който мислех непрекъснато, докато се храних с родителите ми. Бях гладен, но храната бе последното нещо, за което мислех.

Model 500 (Juan Atkins) – Future (Metroplex, 1985)

Един от първите тракове, които се научих да смесвам. Слушах Jeff Mills по радиото как пуска една и съща плоча на два грамофона и си играе със сместването, темпото и времетраенето напред-назад. Future започва феноменално. Заслушайте се в текста на Juan, който звучи на място и до днес.

Psyche (Carl Craig) – Elements (Transmat / 10 Records, 1990)

Уау! Слушам го за пръв път от незнайно колко време и отново ме спохожда мигновено чувство на романтика и влюбване. Несъмнено една истинска любовна песен, поне според мен. Помня как я слушах на касетка много преди да се запозная с Carl (правих нелегални копия на неговите неиздавани тракове в студиото на Derrick преди да се запознаем). По това време не исках нищо друго, освен да ги слушам. Тези хора се занимавах с това, с което исках и аз – музиката им бе достатъчно вдъхновение.

Rhythim Is Rhythim (Derrick May) – Nude Photo (Transmat, 1987)

Завърших гимназия през 1987 – този трак имаш най-синкопираната бас линия в цялата история на бас линиите! Когато го чух за пръв път, моментално си казах: това е нещо специално и много малко хора в целия свят ще могат да го схванат. Имах чувството, че разполагам с ключа към нещо много важно и всеки иска да се докосне до него. Това беше ежедневният ми рефрен докато се обличах за училище – определяше настроението ми за през деня.

Reese & Santonio (Kevin Saunderson & Santonio Echols) – How To Play Our Music (Kms, 1987)

Един от първите дръм тракове, които се научих да имитирам. Имах двама съквартиранти в колежа в Тенеси, които се мотаеха непрекъснато навън и можех да си правя бийтове на дръм машината напълно необезпокояван, докато не уцеля всеки звук в оригинала. Намираха ме в същата поза със слушалките на кухненската маса часове по-късно, когато се прибираха обратно в общежитието. Това се казва отдаденост!

Blake Baxter – When We Used To Play (Kms, 1987)

ИСКАТЕ СЕКСИ ТЕХНО? ТОВА Е!!! Blake е човекът, вкарал секса в техното именно когато този жанр се нуждаеше от нещо такова. Той беше принцът на техното –  всичко, което правеше, бе много първично. Пуснете си го, за да се потопите моментално в бас линията и да проследите всяка нота от начало до край. Kevin Saunderson помогна за микса. TR-909 в най-добрата му светлина.

Takeover със Stacey Pullen е в събота, 21 март, след 23:00 в Room 2 на Yalta Club – входът е откъм Аксаков. Билетите струват 20 лева в мрежата на Eventim. Можете да си закупите клубна карта Takeover срещу 80 лева, която осигурява достъп до всички партита от поредицата до края на 2015 година. Спечелете двойна покана за утрешното събитие като посетите Facebook страницата на Boyscout.

Еврибади уоз кунг фу фааайтин като деца и смятаме да повторим същото занимание през следващите десетина дни, благодарение на първата ретроспектива на хонконгските филми за бойни изкуства в програмата на София Филм Фест, която включва шест емблематични заглавия с участието на добре познатите актьори и заслужили майстори на спорта и бойните изкуства Bruce Lee, Jackie Chan и Jet Li. Легендарният източен филмов жанр е добре познат на VHS фанатиците в България с десетките любопитни заглавия с епични ръкопашни битки и морални послания, които придобиват огромна популярност и се превръщат в нарицателно име покрай митичния образ и роли на Bruce Lee. Говорим не просто са бутафорни и леко напрегнати екшъни, а за епични и (понякога) забавни филми с амбициозен размах и невероятно въображение, които успяват да легитимират печелившата хонконгска филмова индустрия  в целия свят.

Пътят на дракона (1972)
Легендарният дебют на Bruce Lee като сценарист и режисьор с право се смята за един от най-добрите му филми въобще. Историята за сблъсъка между здравите ритници на Lee и италианската мафия за контрола над китайски ресторант в Рим съдържа и един от най-добрите епизоди с бойни изкуства в историята на киното – сблъсъкът между Bruce Lee и Chuck Norris насред Колизея. В еротиката това се равнява на петминутно видео с натискащите се Kate Upton, Lara Stone и Emily Ratjakowski. 21 март, 20:00

Близки срещи от страшен вид (1980)
Още една класика в жанра, състояща се от често срещаната през 70-те години комбинация от ужаси и комедия с добавка от впечатляващо кунг фу, която няма никакви претенции за сериозност и се чувства добре в определението за развлекателен филм. Сюжетът също е класика: неверни съпруги, любовни триъгълници, обитаван от духове храм, кръвожаден вампир, свещеници самаряни – страшна работа. 23 март, 18:00

Дуел до смърт (1983)
Истинско доказателство, че черното тото съществува от векове и засяга най-святото. През ХVI век на всеки десет години най-великият майстор на меча от Япония и най-великият майстор на меча от Китай се изправят един срещу друг в дуел до смърт за честта на своите нации. С наближаването на поредния дуел китайският и японският шампион разкриват заговор за уреждане на боя. Моментално към арената на сблъсъка са изпратени здрави момчета от силовите отряди на БФС, Коко Динев и Коце Маца. 24 март, 18:30

Младият майстор (1980)
Jackie Chan режисира тази класическа кунг фу комедия на гърба на хитовия си филм от 1978 с невероятно заглавие Пияният майстор. Отгледаният в строго училище по бойни изкуства сирак Chan трябва да решава проблемите на своите приятели и да се занимава с продадени мачове (звучи познато?), тъпи ченгета и бягства от затвора. 24 март, 20:30

Отвъд закона (1986)
Отдаден на работата си стриктен прокурор прави всичко възможно да запази търпението и толерантността си, въпреки несигурната и корумпирана българска съдебна система. Хонконгските бандити обаче правят непростимата грешка да застрелят неговия ментор и да ликвидират основния свидетел и цялото му семейство в последното му дело. Съвсем естествено, прокурорът взима правосъдието в свои ръце. Бонусът: има и напрегнат женски кунг фу двубой между хубавици. 25 март, 18:00

Имало едно време в Китай 2 (1992)
Jet Li преди да се премести за постоянно в Холивуд. 1895 г. в Кантон, Китай – европейците все още източват всеки долар от страната и се ползват със специални привилегии, но яростно настроено против чужденците общество на белия лотус организира чудни нападения срещу неориентираните британци. Добре, че е хитрият и ефективен майстор на бойните изкуства (Jet Li), за да защитава клетите чужденци с типично китайски основания. Хонконгското кино от първата половина на 90-те години има много особен стил с бавно темпо и многократни (неуспешни) опити за откачена комедия, но екшън сцените са веднъж. Хореографията на бойните сцени притежава брутална елегантност. Режисьорът Tsui Hark използва вече легендарната си подвижна камера и култов подход към монтажа, познати от филми като Time and tide. 29 март, 15:00

Всички прожекции от ретроспективата са в софийския Дом на Кунг Фу киното на Екзарх Йосиф 37.

На гости в гардероба на Theophilus London – най-добре облеченият мъж в хип-хопа, да ни прощава следващата препратка.

Kanye West продължава трансформацията си в моден дизайнер и този път колегите му професионалисти започват да обръщат внимание и да споделят позитивни неща по въпроса.

Michael Williams от A Continuous Lean ни учи как да се грижим за своя деним.

Celebrity Deathmatch – историята на най-желаните места по време на дефилетата през годините.

© Staff Sgt. Corey J. Hook / U.S. Air Force

Flickr на седмицата: съдейки по кадрите, американската армия определено работи с едни от най-добрите фотографи. Продължаваме по темата с X-16 – красивият предшественик на шпионския самолет U-2.

Atomic Delights разкрива как се правят корпусите на Apple Watch.

Оказва се, че хубавите апартаменти с убийствен интериор в София вече въобще не са рядкост.

Стилът на младия Michael Jordan няма нищо общо с катастрофата от последните години.

Съботните интервюта: Barack Obama, George Clinton и DJ Khaled.

Списъкът тази седмица: 50 велики книги за лудостта.

© designboom

Дизайнетър Tinker Hatfield разказва за създаването на новия модел на Nike – Air Max Zero.

Мексиканският фотограф Pablo Ortiz Monasterio снима упадъчната красота на съветските ядрени лаборатории.

Вундеркиндът Olivier Rousteing е виновен за огромния ръст на модна къща Balmain през последните четири години – 20% нагоре и 32 милиона долара приходи само за 2014.

Hodinkee прави прегледат на историята и най-интересните часовници на Rolex и влиза във фабриката на американската иконична марка. Resident Advisor прави същото с производителя на музикални инструменти Roland.

Приятно четене и хубав уикенд.

Възкръсналият Nile Rodgers продължава да пердаши фънки диско под името Chic и с новите членове на живата си група, но последното му видео от Inez и Vinoodh се помни дълго най-вече заради безкрайните крака и супер дупе на супер модела Karlie Kloss, която играе връзката между миналото и настоящето по бикини и червен пуловер докато се гърчи, съблича, облича, пълзи и движи по пода в своя хол сред най-добрите винилови записи на легендарния китарист. Малко по-късно във видеото я виждаме и с плътно прилепнал гащеризон да танцува неудържимо на концерт на сегашния състав. Нямаше да е зле да се бяхме сетили да я поканим за дама на бала.

I’ll Be There е на пазара.

Живеете в Пловдив, чакате с нетърпение 2019-а, имате определен интерес към съвременната култура, искате да научите повече за художниците, изложбите, музеите и идеите, които движат изкуството от 60-те години на 20 век до днес, но за добро или зло нямате никаква теоретична подготовка по история на изкуството, излишни мангизи и време за нова специалност в университета? Няма проблем, можете да се запишето абсолютно безплатно на курса Въведение в съвременното изкуство, който се провежда за пръв път в бъдещата европейска столица на културата през април и май. Не говорим за класически университетски курс, а за много приятно разяснение какво всъщност се разбира под термина съвременно изкуство, кои са основните направления в него и начините за изразяване на съвременните художници, кои са най-значимите автори и техните произведения, кои са най-важните световни институции, музеи, галерии, големите международни изложби и панаири за изкуство и други такива подобни неща. Локалният контекст също е засегнат подобаващо с две лекции, посветени на историята на българското съвременно изкуство в рамките на две десетилетия: 1984-1994 (период на неконвенционално изкуство и 1995-2005 (период на институционализиране и професионализиране на съвременното изкуство в България и излизането му на международна сцена). Петте лекции се водят от госпожата на снимката по-долу, Весела Ножарова – един от по-добрите теоретици и критици на съвременно изкуство в страната.

© Галя Йотова

Пловдивското издание на курса Въведение в съвременното изкуство е всяка събота от 4 април до 16 май в  Lucky Дом на киното на ул. Гладстон 1. Достъпът до лекциите е свободен и става само след предварително записване на assistant@openarts.info.

Разпродадена първа прожекция на предишното издание на Future Shorts и организиране на втора поради голямото търсене – job well done за ентусуастите, които движат българските събития на най-голямата мрежа за късометражно кино. Пролетното издание на фестивала идва по-скоро от очакваното със седем късометражни филма с дузина международни награди.

1. Mi nina mi vida. Не се сещаме за нешо по-естествено от мъж, който върви през шумна тълпа в увеселителен парк с огромна плюшена розова мечка на раменете си, но изглежда видимо разстроен. Добре хореографираното кино преживяване напомня стила на David Lynch и напълно заслужено влиза в селекцията на филмовия фестивал Сънданс.

2. Смъртта на Минарски. Рисуваният на ръка канадски анимационен филм е абсолютен визуален мини епос за последните минути от живота на героя от Втората световна война Andrew Mynarski, който неслучайно има номинация за голямата награда за късометражно кино от фестивала Сънданс през 2015.

3. Exchange and mart. Самотната 15-годишна тинейджърка Reg живее в отдалечен шотландски девически пансион. Единствените мъже в този свят са непредсказуемият инструктор по самозащита и градинарят – дървосекач. Reg трябва да се включи в тест по самозащита като изпоlзва силата си. Колко реална може да бъде една измислена ситуация в отдалечено място?

4. Два филма за самотата. Стопмоушън анимацията на Christopher Eales и Will Bishop-Stephens представя на сплитскрийн паралелната история на двама съседи, които използват (безуспешно) технологиите и интернет, за да намерят приятелство и одобрение. Слава богу, че се случва нещо неочаквано.

5. Чест. Драмата на режисьора Павел Веснаков разказва за пенсионирания военен Манол, който остава с разбити ценности и убеждения при новината за хомосексуалността на момчето, което е отгледал. Grand Prix от френския фестивал Клермон-Феранс, номинация за Европейските филмови награди, голямата награда Златна роза за късометражен филм и други.

6. Can’t Help Myself на Brodinski. Супер видеоклипът на френския продуцент за изпълнения с наркотици живот и възможността да избягаш назад във времето може да се гледа и в YouTube, но кога ще ви се отвори възможност да гледате хубаво музикално видео на наистина огромен екран­, което на всичкото отгоре е режисирано от талантливия колектив Megaforce, виновни за запомнящитe се клипове като ето този шедьовър на Is Tropical?

7. Липсващият шал. Ирландската черна комедия разказва метафорично за основните човешки страхове и има 16 международни награди от фестивали в Сан Франциско, Савана и Валядолид, а също и номинация за Оскар през 2014.

Програма Пролет на Future Shorts е на 7 април след 20:00 часа в Дом на киното. Билетите струват 6 лв. на касата на киното и онлайн и 8 лв. на място в деня на прожекцията. Предварителното закупуване е препоръчително.

Run The Jewels още ближат рани, че не успяха да се класират за малко на първото място в класацията на Boyscout за най-добрите албуми на 2014 и оттогава ни натриват носа с енергични гигове и ето тази забележителна екранизация към една от най-силните песни в последния им албум, в която се включва и познатия революционер Zack De La Rocha от Rage Against The Machine. Чернобялото видео към Close Your Eyes (And Count To Fuck) е стряскащо семпъл визуален коментар върху свръхактуалните за Америка теми за неоправданото полицейско насилие и систематичния расизъм, изобразени като дълга и изморителна улична и домашна схватка между бялото ченге Shea Whigham (Eli Thompson от Престъпна империя) и невъоражения чернокож Keith Stanfield (Jimmie Lee Jackson от Селма). Режисьорът A.G. Rojas публикува подробен коментар за продукцията на страницата на RTJ и в YouTube, който си заслужава четенето в оригинал. Имахме възможност да създадем късометражен филм, който значи нещо. Чувствах се отговорен да направя нещо подобно. Трябваше да експлоатираме текста и агресивната емоция на тази песен, за да си пресъздадем във видео, което може да провокира ценна и продуктивна дискусия за расово-мотивираното насилие в тази страна. Наясно сме, че изглежда провокативно, затова бяхме длъжни да представим нещо, което изразява достоверно безсмисленото насилие, заличаващо всякаква човечност. Целта ни бе да представим липсата на какъвто и да било смисъл в тоза излишно насилие, а не да го възхвалим. Чакаме отговора на Ъпсурт за проблемите с малцинствата и бежанците.

Run The Jewels 2 е на пазара.