Редакторите, автор в BOYSCOUT

Съботните интервюта: Деси от Phuture Shock, Diplo и Virgil Abloh, креативен директор на Kanye West и на модната марка Off-White.

Guy Trebay пише за новия тип консуматори на мъжка мода.

Списъкът тази седмица: 50 книги, които ще ни направят по-умни, по-забавни и много по-интересни за околните.

Разглеждаме последния брой на Jacques отпреди година. Новите еротични списания странят от Playboy и Penthouse и натискат в посока арт.

Английската демокрация навърши 750 години онзи ден – добър повод да обърнем внимание на най-големите й странности и недостатъци.

Nas

Dazed представя няколко продуцента, които правят поп музиката от класациите малко по-странна и интересна. 2015 се очертава и силна откъм предстоящи рап албуми. В същото време Nas продължава да се бори за онези без право на глас, Future има космически амбиции, а Stevie Wonder е по-силен от всякога. GQ проследява последното турне на Mötley Crüe. Отпадналите сцени от пътеписа са по-забавни и от оригиналния текст за вакханалиите на групата.

Ако съдим по кориците, Adam е било много приятно мъжко списание преди да спре да излиза преди 40 години.

Angus & Julia Stone © Jennifer Steinglen

В новия журнал на Mr Porter: наръчник за събиране на най-добрия възможен мъжки гардероб, Angus & Julia Stone и 24 часа с Alexandre Mattiussi от AMI.

Nerve интервюира двойка секс блогъри, която твърди, че е опитала всичко в секса. Medium пък публикува огромен материал за т.нар. интернет сексуална ориентация.

Теодор Лозанов © BHP за LIGHT

В новия брой на LIGHT: Випуск 2015 с млади, талантливи, амбицирани и актуални имена от сцената със светло бъдеще, 20 въпроса към писателя Алек Попов, интервю с автора на прекрасния Tumblr Fuck No Bulgarian Book Cover Design и хубави български сгради.

Приятно четене и хубав уикенд.

Рекламната кампания за предстоящата екранизация на (уж) скандалния садо-мазо роман Петдесет нюанса сиво навлиза в заключителната си фаза и със сигурност ще стане още по-агресивна в оставащите няколко седмици до премиерата на филма с Jamie Dornan и Dakota Johnson. Очаквано, абонираният за неделната boyscout еротика The Weeknd се включва в официалния саундтрак с баладичното и леко епично на моменти парче Earned It – нищо ново и неочаквано от артиста, само още от познатото сърцераздирателно, мазно и опушено арендби с неприлични текстове. Режисьорът на видеото (и на самия филм между другото) Sam Taylor-Johnson облича нашия протагонист Abel Tesfaye в смокинг като член на бандата на Sinatra и го оставя да изпълнява песента пред група кабаретни танцьорки ала Crazy Horse с минимално количество изрязано бельо и лепенки под формата на хикс върху дупетата. Самият той не посмява да се съблече дори малко в продължение на повече от четири минути и не изглежда трогнат и развълнуван от хубавите момичета, поне до камео участието на актрисата Dakota Jonhson като вързаната и висяща от тавана наследничка на FKA twigs от миналата седмица. Очевидно създателите на видеото не са имали достатъчно време да си развихрят въображението за малко по-смели и графични еротични моменти освен импровизираната хореография на момичетата, но нищо – домакините оставят спокойни и тръпнат в очакване на нагледните уроци от филма.

Саундтракът на Петдесет нюанса сиво излиза на 10 февруари и може да бъде поръчан тук. Филмът е по кината в България от 13 февруари.

В края на 60-те години на миналия век Hugh Hefner прави повторен опит да разшири успеха на своето легендарно списание Playboy (шест милиона копия тираж по онова време) в любимата на американците телевизия. Playboy After Dark е тежкарско токшоу, което върви в продължение на два сезона от началото на 1969 до 1970 и се явява продължение на записваното в Чикаго десетилетие по-рано Playboy’s Penthouse. Hefner e водещ на типичното ергенско парти в огромния си апартамент, пуши лула, разкарва се нагоре-надолу с две плеймейтки под ръка, разговаря свободно с гости от страниците на Playboy и дълъг списък с интересни попкултурни личности и не пропуска да покани жестоки групи и музикални изпълнители за гигове на живо – Ike и Tina Turner, James Brown, The Byrds, The Grateful Dead, Deep Purple, Fleetwood Mac, Joe Cocker, Sammy Davis Jr., Steppenwolf, Grand Funk Railroad и Linda Ronstadt.

Hefner кани изброените имена в телевизията във време, в което никой не се интересува от тях и участието при Ed Sullivan изисква установен хит, мейнстрийм звучене и сериозен комерсиален успех. Според легендата, The Grateful Dead успяват да надрусат целия екип и гости на Hefner с висококачествено ЛСД, което кара операторите да се съсредоточават само върху тавана. Логично, групата не получава втора покана, а Playboy After Dark си остава страшно забавно и ценно пътуване назад във времето в годините на страхотни костюми, сексапилни жени, сексуална революция, жестоки групи и съблазнителни танцьорки – класическа 60-тарска телевизия отвсякъде.

DVD изданието с най-доброто от Playboy After Dark струва $19 и може да бъде поръчано онлайн. Голяма част от музикалните изпълнения в предаването могат да се гледат онлайн в YouTube.

Петльовден се пада понеделник и смятаме да стимулираме плодовитостта на момчетата и любовта на момичетата с дългоочаквания интимен концерт на брадатия английски агент на чело на Fink и голобрадото невинно момче Douglas Dare на сцената на Sofia Live Club, къде другаде. Fin Greenall ще представи последния си пети албум Hard Believer в компанията на барабаниста и китарист Tim Thornton и бас китариста Guy Whittaker, докато младия Douglas ще страда самотен на пианото малко преди тях. Fink е един от малкото изпълнители, които започват кариерата си като продуцент на електронна музика още през далечната 1997 с албума Fresh Produce за английския лейбъл Ninja Tune, само за да смени кардинално посоката няколко години по-късно с Biscuits for Breakfast – албум, който започва като приятелска уговорка между Fin, Guy и Tim да запишат няколко инструментала заедно и оставя в съзнанието на Greenall с песента Pretty Little Thing. Тримата се учат да свирят заедно на последвалото дълго турне, по време на което разпродават La Maroquinerie в Париж и Joe’s Pub в Ню Йорк и междувременно пълнят шатрата си на холандския фестивал Lowlands.

Вторият албум Distance and Time от 2007 се харчи добре в Европа и остава незабелязан във Великобритания, но пък парчето If Only отваря вратите на Fink пред John Legend и му помага да работи за албума на американеца Evolver.

Третият албум Sort of Revolution е записан изцяло в интимната атмосфера на импровизираното студио в апартамента на Finn и му носи неколкократни предупреждения и заплахи за глоби от общината в Брайтън. Последвалия го Perfect Darkness е записан само за 16 дни в Ел Ей и се появява след кратка творческа почивка и достатъчно време за писане на нова музика за групата (хардкор блус в Wheels и емоционална епичност във Fear Is Like Fire и Perfect Darkness) и за доста други артисти. Warm Shadow пък заживява собствен живот като сингъл след като намира място в саундтрака на супер успешния американски тв сериал The Walking Dead.

Концертът на Fink в София е част от турнето за последния албум на групата Hard Believer, записан само за 17 дни в средата на 2014 и съдържащ много интересни меланхолични и същевременно агресивни песни, които започват с тихо спотаено интро и след това хипнотизират с бурна вълна от запомнящи се фолк, блус и инди рок мелодии.

Douglas Dare е страшно талантлив певец и текстописец от малкия крайбрежен град Бридпорт в Югозападна Англия, който има нещастието да бъде непрекъснато сравняван с James Blake и Thom Yorke, а всъщност си има собствена добре отчетлива индивидуалност. Както може да се очаква, музиката му се откроява с мрачната и обречена елегантност на класическите пиано акорди, които само подчертават красивия му глас. За последното трябва да благодарим на майка му, която е преподавател по пиано и го насърчава да започне да композира музика от много малък. В София ще слушаме тракове от мрачни му дебют Whelm, записан с помощта на перкусиониста и продуцент Fabin Prynn.

Fink и Douglas Dare свирят в Sofia Live Club този понеделник, 2 февруари, след 21:00 часа. Билетите за концерта струват 20 лева в мрежата на Eventim. Повече подробности за събитието има тук.

The Coveteur ни вкарва в нюйоркския апартамент на прекрасния писател, джентълмен и попкултурна икона Glenn O’Brien.

Ernest Baker пише ужасно забавно ревю на новия албум на Kanye West, още преди да е излязъл.

Ако трябва да прочетете само един текст този уикенд, то нека това бъде интервюто на модния журналист Tim Blanks с визионера фотограф Steven Meisel за списанието на The Wall Street Journal.

Съботните интервюта: Patrick Grant, Nick Nolte и Rick Ross.

Списъкът тази седмица: литературните моменти в историята на съвременната телевизия.

GQ разследва истината и фактите около енигматичния крал на Instagram, Dan Bilzerian. The Wall Street Journal публикува материал за неговия баща, осъденият за финансови престъпления Paul Bilzerian.

Еленко сбъдва мечтата на българина да печели пари докато е прецакан.

Най-опасният човек в американския рап Suge Knight има проблеми със закона за пореден път. Guardian проследява хронологията на агресивното му поведение.

В новия брой на LIGHT: 20 въпроса към Мариус Куркински и детайлите в живота на модния фотограф Диляна Флорентин.

Dazed събира на едно място саундтраците на няколко заглавия, които живеят собствен живот и понякога са по-добри от самите филми.

Приятно четене и хубав уикенд.

По-добре късно, отколкото никога. София се връща в голямото международно семейство на фестивала за късометражно кино Future Shorts с прожекция на девет филма с международни награди от селекцията на платформата за зимния сезон на 2015. Какво ще гледаме:

1. Staff Riding. Южноафриканският жаргонен израз за сърфиране върху влаковете, популярен феномен в страната, е име на документалния филм на Marco Casino, който разказва за едно от най-големите гета в ЮАР с ключова роля в борбата на местните жители с апартейда. Сърфинга на влакове е тяхното мимолетно спасение от повсеместното насилие, мизерия, алкохолна и наркотична зависимост и СПИН сред подрастващи и новородени.

2. През август. Шестгодишната Margaux се събужда рано в една августовска сутрин, за да види как баща й реди кашони в багажника на автомобила, докато майка й все още спи. Тази сутрин ще се окаже специална за малкото момиче, което ще преживее нещо значимо за първи път в живота си. Остава само да разберем какво точно. Драмата на Jenna Hasse е селектирана в програмите на миналогодишните филмовите фестивали в Кан, Лондон и Ню Йорк.

3. Rainfall. Анимираното музикално видео е колаборация между японския визуален и звуков артист Yoshihide Sodeoka и музикалния шаман на лондонската алтернативна сцена My Panda Shall Fly (Suren Seneviratne).

4. Последните дни на Peter Bergmann. През лятото на 2009 мъж, представящ се за Peter Bergmann, пристига в ирландския град Силго и прави всичко възможно да остане абсолютно анонимен в последните три дни от своя живот.

5. Beat The Drum Slowly. Анимираното музикално видео на Timber Timbre е режисирано от Chad Vangallen.

6. Подсъзнателна парола. Режисьорът Chris Landreth използва често срещания гаф да забравиш нечие име като начална точка за забавно пътуване през подсъзнанието. Заимствайки щедро от класическата телевизионна игра Password, филмът представя истинско богатство от анимирани гостуващи звезди, които отчаяно се опитват да помогнат на Charles да си спомни името на своя приятел. Звучи много объркано, но пък е участвал на доста престижни фестивали и вероятно си заслужава.

7. Мисля, че кадрите изглеждаха по същия начин. Един мъж възстановява с оскъдни средства изгубения спомен за последния ден със своята майка. Обектите оживяват в отчайваща битка да възстановят един съкровен момент, който си е отишъл отдавна.

8. Лайтмотив. Експериментален късометражен филм с компютърна графика, замислен като синестетичен опит за визуално транспониране на музика от 18 музиканти – Секция II от американския композитор Steve Reich. Амбицията на филма е да улови изключителната жизнена сила на тази съвременната музика, като предложи истински хипнотизиращото преживяване да видим музиката.

9. Вместо абракадабра. В номинираната за награда Оскар комедия на шведа Patrik Eklund, млад мъж с големи мечти започва своя много любопитен и уникален път към славата. Tomas се гордее със своето аматьорско и самодейно фокусничество и неуспешните си трикове, включително разрязване на жена на две. Няма страшно – продължаваме напред!

Future Shorts е утре, 3 февруари, от 20:00 в Дом на киното. Билетът е 6 лева.

Футуристична антиутопия, в която интериорът на просторните лофтове с високи тавани е сведен до страховит минимум с канапета с класически дизайн, мръсно бялата светлина е взета назаем от последния филм на Antonio Banderas, а домашните задължения са поверени на изключително красиви фемботи по бельо и престъпно високи остри токове като в една от сериите на Austin Powers? Ми не, просто удобно извинение да се полюбуваме на знойната Християна Панайотова по бельо и бански. Какво да направим, слабост.

Фотография / Ретуш MEM Studio Грим Десислава Йорданова Коса Мартин Димитров / Ogledaloto.bg Модел Християна Панайотова / Ivet Fashion Локация Sofia Event Center / Paradise Center

BCBG Maxazria, Carlo Fabiani, Cesare Paciotti, DKNY, La Diva, La Perla, Massimo Zardi и Mielе са в Paradise Center. Всички мебели са от Design Corner в Paradise Center.

Урсини, Герасимов и Черников започват ударно новия сезон на Takeover и едновременно с това празнуват и първия рожден ден на бутиковото парти в Room 2 на Yalta Club с Ali от немското дуо Tiefschwarz – продуцентското и диджейско комбо на двамата братя Ali и Basti Schwarz, които създават групата през 1996, след като са натрупали значителен опит зад пулта в легендарните щутгартски клубове ON -U (1990-1993) и Red Dog (1993 – 1997). Публиката ги познава добре още от първия им албум с изцяло авторска музика Ral 9005 от 2000 година (Thru a Little Window, Hello Again, Never и Nix), но и заради знаменитата им ремиксаторска работа за артисти като Masters at Work, Ultra Naté, Isolee, Groove Armada, The Rapture, Cassius, Lopazz, Osunlade, Trüby Trio, DJ Hell, Kelis, Depeche Mode, Madonna, Roxy Music, Booka Shade и Missy Elliott. Другите задължителни заглавия в дискографията на берлинското дуо са феноменалния двоен албум Misch Masch и двете миксирани компилации за Fabric и немския фестивал Time Warp. Няма две мнения диджейския им талант и забележителни сетове, но решихме да проверим кои са любимите нови и стари групи, които вдъхновяват Ali.

Това са десет от най-любимите ми нови и стари групи и музиканти, които са ме провокирали да се занимавам с музика, макар и в по-различен жанр. David Bowie е най-големият ми герой изобщо. Което и парче да избера, няма да сбъркам. The Velvet Underground е мястото, на което се срещат Andy Warhol, David Bowie, Nico, John Cale и Lou Reed. Трябва само да си пуснете Love Will Tear Us Apart и не е необходимо да ви казвам каквото и да било повече за Joy Division. Добавям Queen и Freddie Mercury, друг един бог, чиито глас и енергия са отвъд всяка граница. Друг силен и незабравим изпълнител в колекцията е Prince, който за мен е нещо като по-мрачният вариант на David Bowie. Arthur Russel e безсмъртен и много специален проповедник на общите неща между диското и ъндърграунд музиката. Thom Yorke е гений, респективно няма как да не спомена и Radiohead. Arcade Fire все още са една от любимите ми групи в момента. Caribou – също. Все още обичам третия албум на Grizzly Bear, Veckatimest. Настръхвам мигновено при мисълта за спомените, които носи.

Takeover с Ali от Tiefschwarz е в събота, 7 февруари, след 23:00 в Room 2 на Yalta Club – входът е откъм Аксаков. Билетите струват 20 лева в мрежата на Eventim. Спечелете двойна покана за събитието като посетите Facebook страницата на Boyscout.

Indioteque стартира годината с гиг на австралийската пост-пънк група Nite Fields само два дни след излизането на дебютния им албум Depersonalisation. Съдейки по разливащите се китари, мелодичен бас и бързото темпо на първия сингъл You I Never Knew, четворката от Бризбейн се справя повече от прилично със замечтания психиделичен шугейз рок, повлиян в еднаква степен от Joy Division и ранните The Cure и като нищо може да се класира до Beach House и Real Estate в кашона с плочи на групите, които са по-близо до морето, отколкото до мазето. Баритонът на Danny Venzin и типичните за пост-пънка теми за отчуждението и общата фрустрация от живота правят Nite Fields задължителни за гледане още докато са млади.

Концертът на Nite Fields е тази вечер в малката зала на Mixtape 5 след 20:00. Подгряват Bears and Hunters. Входът е 10 лв. Depersonalisation е на пазара.

Saturday Night Live е най-влиятелното комедийно предаване в цялата история на телевизията, чийто контекстен хумор и много забавен, нетрадиционен и интелигентен подход са трудно преводими и разбираеми за страната на вицовете за Перник и гащено-кюлотния хумор без традиции в stand-up комедията. Още първият скеч от първото живо предаване на 11 октомври, 1975 (John Belushi повтаря със силен акцент безсмислени фрази за върколаци, подавани му в реално време от главния сценарист Michael O’Donohue, преди и двамата последователно да се хванат за сърцето и да припаднат на сцената, само за да бъдат последвани от съетящия се стейдж мениджжър Chevy Chase, който излиза от роля и обявява знаменитото: На живо от Ню Йорк, това е Saturday Night!) е показателен за подхода на създателя Lorne Michaels и неговия екип – смелост да поемат рискове (на живо пред многомилионна аудитория), тотална гавра с официалната цензура и неспиращо насърчаване на по-нестандартните комици и писатели. Taschen почита 40-тата годишнината на предаването с дебела визуална енциклопедия с повече от 2300 (отчасти непубликувани) кадри, които проследяват цялата история на SNL и работата на екипа пред и зад кулисите в огромен детайл. Българската публика познава предаването предимно заради запомнящите се изпълнения на знаменитите му музикални гости и идиотщината на Andy Samberg The Lonely Island, но институцията на телевизионния канал NBC е първото място, на което се проявява таланта на никому неизвестните дотогава гиганти на комедията Dan Aykroyd, Bill Murray, Eddie Murphy, Martin Short, Billy Crystal, Mike Myers, Adam Sandler, Conan O’Brien, Chris Rock, Will Ferrell, Jimmy Fallon, Tina Fey, Amy Poehler, Kristin Wiig и Seth Meyers.

Saturday Night Live (500 стр. Твърди корици, Taschen) струва €40 и може да бъде поръчана онлайн тук или в Book Depository. Oще хубави епизоди и скечове от предаването – в YouTubе канала на SNL.

В новия журнал на Mr Porter – най-добрите дизайнери на мъжка мода в Ню Йорк, Adrien Brody, типология на нюйоркчани според квартала и откровено интервю с нюйоркски таксиджия.

Guardian представя новия си сайт, споделя 10 интересни неща от автобиографията на Kim Gordon от Sonic Youth и продължава да се чуди защо рап могулът Suge Knight е преказил своя приятел.

Тhe Polo Bar е супер ресторант с интериор и атмосфера от 1985.

The New York Times разнищва проблемите на Google Glass.

Rolling Stone качва 47-годишния си архив в Google Play.

Allegiance е още едно ново заглавие в модерните шпионски сериали на американските телевизионни канали.

Съботното интервю: Carine Roitfeld.

Rick Rubin добавя анотации за създаването на някои от най-известните си песни за други артисти в собствения си профил в Genius.

Bradley Cooper в Американски снайперист

Противоречията около екранизацията на Американски снайперист в Америка продължават – GQ интервюира автора на The Kill Switch Phil Zabriskie – писател с голям опит в разговорите с ветерани и анализирането на психиката на хора, които са убили десетки по време на война.

Кои са най-влиятелните хора във Великобритания през 2015 година?

Автомобилно порно: J.G. Francis обикаля Съединените щати в търсене на запазени модели на Mercedes-Benz от 60-те и 70-те години, за да ги запази в своя гараж в Глендейл.

WhATA показват нагледно защо Столична община развива архитектурата и градоустройството на столицата във възможно най-грешната посока.

Приятно четене и хубав уикенд.

Фотографската изложба Midnight Modern е на другия край на света, но изключителната работа на 27-годишния австралиец Tom Blachford поразява на място – кадри извън времето, които изглеждат нереално, но отразяват съвсем реални места и запечатват архитектурата на красиви къщи в Палм Спрингс на лунна светлина. Атмосферата във всеки един от кадрите в първата серия изглежда спокойна и необитаема, което рязко контрастира на историята около заснемането им. Blachford се промъква посред нощ при подходяща светлина и снима без разрешение на различни адреси, без да успее да си навлече неприятности от местната полиция и собствениците на фотографираните къщи. Резултатите си приемат повече от добре. Tom стартира втора серия, в която добавя автомобили и допълнително осветление от интериорите и получава достъп до задните дворове и басейни на някои от най-иконичните къщи в Палм Спрингс. Предвид изключителната замечтаност и иновативност на цялата серия, нищо чудно, че Том Blachford вече е снимал за Domus, Wired, Curbed, Dwell, The New York Times и австралийското издание на Vogue. Slim Aarons на архитектурното порно, кой друг?

Midnight Modern е на 20 февруари в Menrad Residence, Палм Спрингс, Калифорния. Билетите за събитието струват $35 и могат да бъдат поръчани онлайн тук. Събитието е част от тазгодишния фестивал Palm Springs Modernism Week – десетдневно събитие за съвременен дизайн, архитектура, мода и култура от 50-те години на миналия век.

Въпреки непрекъснатите слухове и спорадичните намеци през последните месеци, Drake успя да издаде новия си проект If You’re Reading This It’s Too Late без предупреждение и предизвика достатъчно коментари и недоумяващи погледи относно това за какво всъщност става въпрос. Феновете се питат дали става въпрос за нов албум (Drake е обещал да издаде четвъртия си официален албум със съвсем различното заглавие Views From The 6 по-късно тази година) или микстейп (If You’re Reading This… не е достъпен за свободно сваляне, а само за стрийминг в Spotify и продажба в iTunes, но от друга страна си съдържа само нови тракове и никакви скитове и интерлюдии) или някаква странна комбинация от двете (да се чете преходен период), Vulture аргументира добре своята теория на конспирацията как този проект е хитър начин Drake да се измъкне от договора си с Cash Money Records и да последва пътя на своя ментор Lil Wayne, Time се колебаят дали това не е поредната атака в студената война между Drake и Kanye West (Yeezy дебютира дебютната си колекция облекло и кецове за adidas по време на New York Fashion Week именно вчера), а журналистите и професионалистите в музикалната индустрия отбелязват липсата на каквито и да било обявени планове за физически носители на проектa. Истината ще излезе наяве много скоро, а дотогава можем само да коментира същината и качеството на първата нова продукция на канадския бивш актьор и настоящ рапър от октомври месец насам. Както вече отбелязохме, If You’re Reading This… е колекция от 17 чисто нови песни, записани в по-голямата си част с редовните му колаборатори Noah 40 Shebib и Matthew Jehu Samuels (Boi-1da), а също и с Lil Wayne, Travi$ Scott и PARTYNEXTDOOR. Shebib и Samuels са виновни за голяма част от мрачната електроника в дебюта на Drake Thank Me Later и този път се постарават да докарат още по-безнадеждна и мракобесна атмосфера в проект без нито един отчетлив сингъл, но с много музика със забавени, медитативни и експериментални бийтове за главата и прилични (и доста смели) екзистенциални идеи за асимилиране. Тъжното настроение на канадския рапър е подчертано достатъчно ясно и от късометражното видео към Jungle, което се появи няколко часа преди изненадващото излизане на албума – независимо дали се прибира от концерт и разсъждава на ум за мрачната енергия, която го преследва на задната седалка на Rolls-Royce по виещите си пътища на Холивуд Хилс нощем или се мотае самотен и леко отчаян по улиците на родния си град, положението е лошо. Единствените жизнеутвърждаващи моменти са архивните кадри от детството на Drake, който пее с баща си, рaпира върху едно от най-известните парчета на Nas или се мотае със старите си приятели още преди славата, жените и парите. Критиците винаги са го упреквали за непрекъснатото оплакване, но едва ли някой може да отрече, че Drake е най-убедителния и професионален мрънкач в бизнеса напоследък, без значение дали рапира за липсата на уважение от останалите си колеги или се хвали за личното си състояние от 30 милиона долара (Energy). В същото време не бива да забравяме, че говорим за един от най-искрените, чувствителни, талантливи, млади и съвременни хип-хоп изпълнители, които записват вълнуваща и доста често абсолютно безкомпромисна музика с напредничава продукция от добре известни ъндграунд продуценти и бъдещи звезди (вокодер вокалът на PARTYNEXTDOOR в Wednesday Night Interlude стисва The Weeknd за ташаците). Бавните индустриални бийтове и крайната откровеност за мястото и състоянията, в които се намира Drake, струят от всеки един от 17-те трака в този изненадващ албум, който задълбава сериозно в най-тъмните моменти в екзистенциалните драми на своя суперуспешен предшественик Nothing Was The Same.

If You’re Reading This It’s Too Late (Cash Money Records) е на пазара.

Jimmy кой? Англичанинът John Oliver е най-забавният тв водещ в американската телевизия в момента. NBC обаче нямат много поводи за радост. От най-известният ТВ водещ на новините в Америка до низвергнат лъжец – падението на Brian Williams.

MG – класическият английски компактен автомобил, който подчертава скоростта и не се стреми към излишен лукс.

Sardo’s е новият ни любим американски бар, който съчетава най-доброто от порно индустрията и караоке културата – Porn Star Karaoke или как се забавляват професионалистите в бранша.

Как си, Лорче? Не съм те виждал отдавна. Всичко наред ли е? – Sheryl Lee и Kyle MacLachlan в Twin Peaks

По темата за любовта: как да имаме стабилна връзка и да синхронизираме своето време, ако гледаме едни и същи сериали с половинката? Междувременно се опитваме да си обясним някои от мистериозните неща в Twin Peaks с помощта на науката.

Me and My Girls e знаменития автобиографичен разказ на вече покойния културен колумнист на The New York Times, David Carr.

Капитал изследва накратко бизнес модела на влогъра Емил Конрад.

13 въпроса за рока и отговорите на Ивайло [Noisy] Цветков – добър повод да си припомним неговия Boyscout подкаст отпреди няколко месеца.

Съботните интервюта – журналистката Миа Сантова и филмовият продуцент Изабела Ценкова.

Models.com организира онлайн награди за модел на годината, които за изненада не са никак несериозни и лишени смисъл.

Jonathan Mannion е фотографът зад някои от най-иконичните американски хип-хоп и рап обложки в историята на този жанр.

Президентският апартамент на нюйоркският хотел Waldorf Astoria е сцена на много важни исторически събития и приятно място за отсядане на хората, които могат да си го позволят.

Steve Strange

Guardian почита пионера на новите романтици Steve Strange + 50 години Dr Dre в 50 факта за неговия живот и кариера.

Style.com публикува най-интересните Instagram профили, които трябва да следваме, ако се интересуваме сериозно от модната индустрия. В същото време ви съветваме да хвърлите едно око на новия брой на V Magazine.

Възходът и падението на диско феномена Studio 54 продължават да бъдат любима тема на журналистите и обикновената публика.

Време е да обърнем внимание на бързия възход и мъчителната бавна смърт на стрийт стайл фотографията.

Приятно четен и хубав уикенд.

Имате достатъчно излишни пари за по-сериозен подарък за хубавото момиче до себе си, сетили сте се в последния възможен момент и търсите поне малко замазване на положението и прошка за предстоящото гледане на съботно-неделните футболни дербита и опиянението с вино в компанията на добри приятели? Хубавите класически подаръци са малка стъпка в правилната посока за запазване на домашната хармония и укротяване на войната вкъщи.

1. Обикновено залагаме на красивите високи токове в черно от по-достъпните марки като Zara, но днес се чувстваме по-ларж и безсмъртни и съответно можем да инвестираме в най-доброто на пазара в момента – класически fuck me pumps модел с тънка подметка и достатъчно висок тънък ток в тъмносиня лакирана кожа на Prada (920 лв. от Etiquette в София на пл. Света Неделя 5), който отваря портфейли и провокира невярващи женски погледи (и благодарствени деликатни усмивки) с еднакъв успех. Точно този чифт е произведен от т.нар. кожа Saffiano – приятно щампиран и леко релефен материал, който се почиства много лесно, издържа на драскотини и присъства в пролетните колекции на повечето луксозни марки като Ferragamo. С други думи, хем приятно скъпо, хем изненадващо практично решение.

2. Opium e легендарният аромат на Yves Saint Laurent, нанесъл най-много непоправими изкривявания на детската психика на част от Boyscout редакторите само защото е прекалено силен и обсебващ подарък за 13-годишни момчета. За да можем да оценим невероятното му влияние и откровена сексуалност, трябват да минем през достатъчно опит и генерични аромати – Opium не е ежедневен аромат и най-добре да се използва от самоуверени мъже и жени само вечер или с повод – свещи, камини, дизайнерски интериори, бельо от Agent Provocateur, сексове, такива хубави работи. Последната дамска разновидност Black Opium (195 лв. за 90 ml парфюмна вода от Douglas и Beauty Zone) рокендрол интерпретация на оригинала, която залага на глем рок естетика в лъскавата бутилка и привлекателен флорален аромат с доминиращи нотки на кафе и ванилия.

3. Хубавите момичета не могат да имат достатъчно вталени черни джинси с обикновен изчистен силует по тялото (70 лв. от Zara)…

4. …и полупрозрачни черни бодита (60 лв. от Oysho в Paradise Center), за да не настиват лесно и да се чувстват по-секси в офиса и кафето отсреща.

5. Не се сещаме за друг автор освен бащата на италианския неореализъм Алберто Моравия, който да пише толкова интригуващо за красотата на Рим, социалното отчуждение и секса и еротиката в по-ниските прослойки на обществото. Писателят е удостояван с най-престижните литературни награди в Италия, но Ватикана не го приема много добре и постоянно поставя произведенията му в списъка на забранените книги. Последното означава, че със сигурност си заслужава да го четем. Римски разкази (14 лв. от всички книжарници) е сборник от от брутално откровени, забавни, трагикомични, интелигентни и кратки истории за бедните квартали на Рим, чиито герои са обикновените хора – водопроводчици, перачки, крадци, собственици на малки дюкянчета, проститутки. Все хубави и интересни хора с добри истории, които провокират и възбуждат въображението и мръсното подсъзнание.

6. Звъните на Нева Балникова и си поръчвате дамска гривна във форма на плитка (200 лв.), изработена от сребърна галванопластика, което я прави обемна, но лека. Диамантите са най-добрите приятели на меркантилните кучки, а бижутата и аксесоарите на Нева – само на свестни момичета, с които искаме да излизаме, общуваме и спим редовно.

7. Ray-Ban Aviator (260 лв. от Leonardo) е най-известният модел в историята на слънчевите очила, който си остава със същия съвършен дизайн от 1937 година и до днес. Допълнителна екстра е, че бъбреците стоят еднакво добре и на жени, и на мъже. Смяната на титуляра, който ги носи, е в реда на нещата.

Beauty Zone и Douglas са в The Mall, Mall of Sofia, Сердика Център и Paradise Center. Etiquette в София на пл. Света Неделя 5. Leonardo е на Витоша 35А и Витоша 48. Нева Балникова е в Стари Градски (Славянска 33) и Sabai (Ноефит Рилски 63). Oysho е в Сердика Център и Paradise Center. Zara е в Сердика Център, Paradise Center и The Mall.

Пловдив: европейска столица на културата (за 2019) и красивите момичета с много истории, сцена на някои от най-успешните културни събития за последните десетина години, улица Отец Пайсий, artnewscafe-то и галерията Sariev Contemporary, Капана, Мелформатор, CTP Records, What A Monstar, Петното на Роршах, старият град и бутилките червено вино по залез слънце на тепетата… въобще величествен град с голямо бъдеще, чиято близост до София провокира чести гостита за по ден-два в добра компания. Приличните места за срещи и разпускане се увеличават с едно в лицето на Kinocafe, лежерна кафетерия и бар с леки храни в сградата на неработещия кино-театър Гео Милев. Интериорният дизайнер Александрина Александрова се е опитала да съживи атмосферата на кафето в едно от най-старите пловдивски кина, вдъхновена от историите за първите любовни срещи и вкуса на лимонадата и тригуните, споделени от развълнуваните пловдивчани, които виждат извадените стари реквизити, седалки, огледала, завеси, плакати и други предмети по време на основния ремонт. Напитките в менюто се въртят около различните видове кафе и кафе специалитети (два вида еспресо под 2 лв., ирландско кафе за 5 лв., кафе тирамису за 3,50 лв., топъл шоколад за 3 лв.,), свежи сокове (2 лв.), нектари от плодове и зеленчуци (3,50 лв.), домашна лимонада (5 лв.), авторски коктейли на Ева Лонгорян и смути напитки. Храната (сандвичи, брускети и салати) се приготвя по домашни рецепти (на някоя симпатична домакиня, няма начин) и съдържа достатъчно интересни добавки като чия, спиролина и други подобни екстри за здравословно хранене. Бъдещите неделни брънчове обещават био вина, наливна чешка и немска бира и различни разядки, свежи салати и сандвичи. Музиката: спокоен соул, фънк и лаундж през по-голямата част от седмицата, по-шумно парти с джази и соулфул хаус в петък, дневни уикенд партита на верандата (когато се стопли) с музика на живо и ню диско, груув, арендби и хаус сетове, а също и месечни събития с чуждестранни изпълнители като Julie Marghilano на 14 март. Остава само да реновират киносалона с нова техника, плюшени червени седалки и малки масички за предстоящия фестивал на шпионските филми и европейското еротично кино и сме напълно доволни.

Kinocafе е в Пловдив на бул. Васил Априлов 3. Работното време е от 08:00 до 22:00 (петък и събота до 02:00).

Ape|Men е страничният проект на част от членовете на Gravity Co., които експериментират с така наречената от самите тях модерна индитроника от периферията на Европейския съюз в годините след Желязната завеса. Макар групата да съществува още от 2013, Иво Чалъков, Петър Съмналиев и Борис Чеширков издават дебютното си EP Zero едва сега в средата на месец февруари и го придружават с ново видео на познат човек, който следим отблизо напоследък. Рушен Видинлиев никак не обича да се обяснява излишно и предпочита да си запълва времето с дискографията на Beck и режисирането на горска еротика, градски истории и интересни (музикални) проекти като дебюта на Мария Драгнева и Cash – динамичен колаж от нюйоркските покриви и атмосфера в клиповете на Ratking и King Krule, френетичното танцуване на добре облечени пост пънк и леко каубой модове в лицето на симпатичните момчета Eamon Fahey, Alfredo Guenzani и Zhora Nadtochnyi, графиката на Ptp Petrov и дискретната ya-ya-natürlich-wunderbar софткор еротика на Източна Германия. Остава само да видим накъде ще се насочи Видинлиев следващия път. Музиката също си заслужава, да не забравяме.

Zero е на пазара и може да бъде преслушано безплатно ето тук.

Искате кожено яке на цената на прилична кола втора ръка или десетина танцьорки за цял уикенд или дяволски мощно ATV или малък гараж, в който да прибирате стария мотоциклет? Няма проблеми, френската марка Balmain мисли предимно за Kanye West и арабските принцове и чак след това за всички вас с убийствено байкър яке от пролетно-лятната си колекция, лека модификация на същия модел от предишния сезон. Казано по друг начин, доста близо до всичко, което обичаме в тази легендарна връхна дреха: изключителна изработка, мека и гладка агнешка кожа, двойно v-образно закопчаване, два джоба в предната част, никаква яка, много ципове на правилните места и съвършена вталена кройка по тялото, която подмокря същото толкова сериозно, колкото и карането на мотоциклет без каска с висока скорост, не че сме чак такива идиоти да го препоръчваме. Леката модификация спрямо миналата година е появата на колан (както си му е реда) и малко по-различното оребряване на ръкавите и раменете. Единственото, което го отдалечава завинаги от нас, е кошмарната цена от 6750 лв. Точна така, няма грешка – шест хиляди седемстотин и петдесет български лева. Тук почва да звучи траурния марш и честитим със стиснати зъби на копелетата, които могат да си го позволят. Но спокойно, има и по-лоши неща в живота като марките за бързооборотна мода, които избухват от време на време с прилични и достъпни аналогични модели за бедни. Базата за сравнение е нищожна, но положението е като при секса – кой с каквото разполага. И за да завършим с нещо положително, хвърлете едно око на рицарската броня на Z Zegna (1288 лв., още един малък ужас) и опитът за изчистен дизайн на H&M (345 лв.)

Balmain е в All U Re на Съборна 9. Z Zegna е малко по-надолу на Съборна 2А. H&M е във всички големи търговски центрове.

Съботните интервюта: Kanye West, Kobe Bryant, Tom Ford, Patrick Grant от E.Tautz и Norton & Sons (отново), Marilyn Manson, модният фотограф Sebastian Faena, Dirk Standen от Style.com, Dave Rowntree от Blur и Mark Loy от Spring Studios.

Индустриалният дизайнер Jonathan Ive е най-добрият продукт на Apple. Американският технологичен гигант има и ново попълнение отскоро: радиоводещият Zane Lowe напуска BBC, за да работи при тях. Guardian изброява няколко достойни причини защо ще им липсва.

Ляво: Kadir Nelson / Дясно: Anita Kunz

The New Yorker отбелязва 90-тата си годишнина с девет корици от различни артисти и редовни сътрудници, които се заиграват с графичния талисман на легендарното списание, дендито с монокъл Eustace Tilley.

Къде се събират най-елегантните мъже в света на едно и също място и по едно и също време? На церемонията по раздаването на наградите Оскар през 1955 година, разбира се.

Catherine Deneuve в Дневна красавица, 1967

Списъкът тази седмица: 50 филма, които са много по-интересни и секси от Петдесет нюанса сиво. Empire пък споделя необикновената история на няколко вече легендарни, но съвсем неочаквани филмови хитове.

Open Democracy публикува още един материал по темата колко продажни и заблуждаващи са съвременните медии и защо редакциите и рекламните отдели трябва да съществуват независимо едни от други.

10 години YouTube – 10 години вайръл видео със 101 от най-запомнящите се видеоклипове от историята на платформата за видео споделяне.

Kate Lanphear не губи време начело на американския Maxim – списанието загърбва леко циците и набляга на мъжката мода с цели три сесии в първия брой на своя нов главен редактор. Какво още: най-добрите мъжки колекции от нюйоркската седмица на модата.

Steven Benedict създава паралелен свят с героите на братя Coen.

WhATA обявява победителите от годишния си архитектурен конкурс с мега забавен комикс по темата.

Mars One

Стотина души са решени да прекарат остатъка от живота си на Марс.

Stanley Kubrick работи като талантлив и млад фотограф много преди да започне да се занимава с кино.

Scott Eastwood © Randall Mesdon / Mr Porter

В новия журнал на Mr Porter: наистина жесток кратък филм за пътешествията на J G Francis от Mercedes Motoring, актьорът Scott Eastwood и наръчник как да получаваме и благодарим за награди.

Ислямска държава може да печели награди с графичния дизайн на пропагандното си списание Dabiq.

Приятно четене и хубав уикенд.

Помните двете диско мадами от парижкото дуо Brigitte заради елегантния клип с фикусите и лъскавите рокли с непростимо дръзки цепки към първия им сингъл A Bouche Que Veux-tu от есента на 2014. Sylvie Hoarau и Aurélie Saada натискат към по-чувствената и сексапилна, но не и вулгарна история и атмосфера на Studio 54 и френските жени Brigitte (Bardot, Lahaye, Fontaine) от фото сесиите на Guy Bourdin, Helmut Newton и Jean-Paul Goude, които носят невероятни рокли и червено червило дори го магазина. Режисираното от Saada ново видео към J’sais Pas с хипнотични и разтеглени кадри ни изпраща към анонимна девойка със страхотен задник и пищни бедра, която кара ролкови кънки по дългите алеи на Маями. Липсата на лице я прави една от всички и определя ясно дефиницията на Brigitte за еротика – what you see is what you get. Браво на момичетата.