Дизайнерски кецове е мръсно определение още от времето, когато Тимбърлейков и останалите американски поп/баскетбол/телевизионни звезди започнаха да носят едноцветни и сравнителни семпли ежедневни модели с формалните си тъмносиви и сини костюми. Белият Stan Smith на Adidas и тенис моделите на Nike и Lacoste повлякоха крак след напъните на повечето големи етикети за мъжка мода да представят собствените си идеи за утилитарни спортни обувки, които могат да се носят непрекъснато с джинси или строг панталон. Лошо няма, една от причините за последното е завземането на практичната ниша от мъже, които искат да сменят удобните си мърляви кецове за една идея по-формални обувки, без да минават изцяло на твърди подметки. Покрай хилядите опити за дизайнерски кецове на Valentino, Yves Saint Laurent, Prada, Louis Vuitton и останалите, се намират наистина добри примери за мъжки кецове с изключително чист и адаптивен дизайн, които са достатъчно удобни за ежедневно носене, изглеждат отлично, трябва да целуват ръка на шведите за минимализма и са точно по средата като цена между обикновените кожени модели на Converse и кецовете на Kris Van Assche и Dior Homme например. Основаната от арт директора Prathan Poopat и творческия консултант Flavio Girolami нюйоркска марка Common Projects  прави красиви и много семпли мъжки обувки с единствената мисъл за вдъхновен от архитектурата утилитарен дизайн, достъпен лукс и висококачествена изработка с най-добрите възможни кожи от италиански занаятчии. Колаборацията между Poopat и Girolami започва с най-известния им модел досега Achilles (€338, на снимката горе), който присъства във всяка колекция и до днес и е изработен изцяло от кожа отвътре и отвън. Класическият силует на ниски кецове с объл връх, твърда пета, плоска подметка и минимален грайфер е белязан от минимален брандинг под формата на елегантен златен номер върху петата, който маркира модела, размера и цвета на конкретната обувка.

Achilles го има и във висок вариант (€357) с очевиден баскетболен силует, който може да се носи без проблеми през зимата. Приемете го като по-скъпия и много по-качествен красив вариант високите кожени Chuck Taylor All Stars на Converse.

Цялостната естетика на Common Projects в спортните модели важи и за малко по-формалните и зимни предложения. Работническите Cadet Derby (€446) от матирана кожа повтарят силуета на Achilles отчасти, но са направени с мисълта за по-формални и офис поводи, които могат да минават по-леко, благодарение на олекотената и много мека подметка.

Най-впечатляващият модел в колекцията за есента и зимата на Common Projects е високата войнишка Combat бота (€457) – римейк на класически здрави кубинки с много по-приемлив дизайн, по-лека и равна подметка, осем дупки, никаква капачка и удебелен объл връх и страничен цип за по-лесно обуване.

Всичките модели на Common Projects в Oki-Ni ги има в бяло. Цените на част от същите модели в Mr Porter са с 30-тина евро по-ниски.

Две фотографски легенди на едно място – David Bailey снима Cecil Beaton.

Еленко Еленков със забавен списък как да и как да не споделяме съдържание в социалните мрежи.

Le1f © Zak Krevitt

Списъкът тази седмица: хомосексуалните музикални звезди, които трябва да следим през 2014 + забранените книги в библиотеката на Nylon.

T Magazine представя историята зад величествените обложки на Aphex Twin.

Tim Blanks © Morgan O'Donovan

Съботните интервюта: Tom Selleck, диалог между фотографа Glen Luchford и дизайнера Bella Freud и разговор с Tim Blanks, един от най-легендарните модни журналисти в съвременната история.

Как да преценим човек според албумите, които притежава в библиотеката си?

© Peter Ash Lee / The New York Times

The New York Times профилира гардероба на Dave 1 от Chromeo.

Запознайте се с Dapper Dan – най-готиният човек в Харлем през 80-те години.

Как се сглобяват двигателите AMG на Mercedes?

А Continuous Lean си спомня за златната ера на американските аерогари.

Michael Bracewell разговаря с Bryan Ferry в чикагския музей за съвременно изкуство.

В новия брой на LIGHT – народът срещу Иво Димчев, илюстраторката Ася Колева, залезът на боговете U2, най-голямото гробище за кораби и новото литературно списание на Моника Георгиева.

Приятно четене и хубав уикенд.

Lenny Kravitz оставя филмовата си кариера настрана (Hunger Games и The Butler) и се връща към това, което умее най-много – тестостероновата рок и поп музика и безпроблемното прелъстяване на най-красивите жени в света. Парчетата в десетия му албум Strut изследват човешкото желание във всичките му форми – от най-първичното сексуално такова до възможно най-идеализирания и възпитан негов вариант. Видеото към дебютния сингъл The Chamber започва с директен цитат от Friedrich Nietzche – The true man wants two things, danger and play. For that reason he wants woman, as the most dangerous plaything. Оттам нататък режисьорът Anthony Mandler редува епизоди на мотаещ се по парижките павирани улици Lenny със самоуверено натискащ полуголата холандска супермоделка и Helmut Newton-ска красавица Rianne ten Haken Lenny, което обаче, за радост на всички простосмъртни, няма как да остане ненаказано. Краят е (сравнително) неочакван, албумът също става.

Strut е на пазара.

© Borislavaaaawillmadeit

Има някаква тенденция момичетата от художествените академии да се събират на четворки за малки изложби с ново българско изкуство. След еротиката и голите тела в Мини Тяло сме се засилили към Almost Famous, първата съвместна изложба на четири млади илюстраторки от Националната художествена академия, които се опитват да съчетаят различните си виждания и вкусове към това изкуство – натурализъм, ърбън, модни и по-абстрактни илюстрации.

The Fox And The Prayer © Borislavaaaawillmadeit

Основният организатор, участник и куратор на изложбата е Борислава Караджова, която рисува под псевдонима Borislavaaaawillmadeit и тепърва ще се дипломира с магистърска степен по визуална комуникация от НХА.

Our One Room Shack Was The Smallest Castle © Borislavaaaawillmadeit

Sad Sunday Guy © Михаела Караджова

Вече сме ви запознавали с по-малката платинено-руса сестра на Борислава, Михаела Караджова – бакалавър по плакат и визуална комуникация от НХА, автор на еднократното модно издание Stalker и тежък фен на модерния рап и хип-хоп, който иска да се развива в модната и street илюстрация.

© Ива Димитрова

Ива Димитрова (hello/hella) рисува основно с черно и бяло върху всякакви, но не се ограничава само с графика и експериментира с акварелна техника при изработването на картичките Hella.

Bilbaofin © Здравка Будинова

Здравка Будинова работи като графичен дизайнер и илюстратор на книги, иначе се определя като пътеводител на галактическите си мечти, който най-често рисува своите приятели по забавен начин.

Doctors © Здравка Будинова

Откриването на Almost Famous е утре вечер след 19:00 часа в пространството на ­+ Това на ул. Марин Дринов 30, музиката от от No Comment и Riddimbox . Изложбата може да бъде разгледана до 15 октомври. Повече информация за събитието има тук.

Последният проект на базирания в Берлин продуцент Matt Edwards (Radio Slave) съчетава любовта към футбола с хитро намигане към любимите си колеги, с които ходят по мачове и ритат приятелски в немската столица всеки път, когато могат да се съберат на едно място. Electric Uniform е унисекс колекция от идентични тишърти с диджейско име и номер на гърба, които отразяват пристрастията на Edwards към определени титуляри във футболния му отбор.

Първите седем имена върху гърба от последното лято са Loco Dice, Nina Kraviz, Dixon, Chris Liebing, Marcel Dettmann, Diplo и самия Radio Slave, а новите шест попълнения за запълване на състава са Sven Väth, Modeselektor, DJ Koze, Luciano, Ellen Allien и Acid Jesus, по-известен като Roman Flügel. Всяко име в колекцията се предлага в бяло с черни букви, черно с бели букви и цифри и черно върху черно, само тази на Flügel се отклонява от останалите с облачен принт в лилаво и бяло.

Унисекс дизайнът на тези тишърти предполага еднакъв стил и за обикновените клубни фенове, и за момичетата на диджея. Electric Uniform отделя по €5 от цената на всеки продаден тишърт в полза на Outreach – проект за провеждане на повече спортни събития за деца в Берлин. Тъкмо да се научат на хубава музика от малки.

Всеки тишърт струва €35 и може да бъд поръчан тук. Величественият Dixon свири в Yalta Club тази събота, заедно с Любо Урсини, Valdy и Филип Черников.

Klaxon Press Journal е ново, двуезично литературно списание за нова българска проза, поезия илюстрация и фотография на четиринадесет български автори, сред които Августин Господинов, Биляна Христова, Йордан Радичков, Моника Георгиева, Георги Белоречки, Стефан Икога, Ден Стефанова, Росен Кукушев, Борис Киров, Ghostdog, epitaphvonweird, James Crouchman, Севда Семер и Александър Балтаджиев. Повечето от изброените имена дебютират извън личните си блогове и спорадични представяния на малки събития и са подбрани внимателно от Klaxon Press – колектив от медийни ентусиасти, езикови любители и маркетинг гурута, който се занимава с промотирането на ново българско изкуство в различни формати и издания на няколко езика с идеалната цел да създаде платформа за връзка между родните артисти и тяхната публика по света и у нас.

Моника Георгиева © Emily Sherzinger

Творчески ръководител на колектива е 21-годишната червенокоса девойка Моника Георгиева, която живее от дете в Канада, учила е в лондонския University College, завършва литература и медии в University of Toronto и успява да координира цялата случка около Klaxon Press Journal по Skype само защото не иска да си представя България с пренебрегнати, несигурни и разделени творци.

Намираме материалите си навсякъде. Не сме недостъпни, дори напротив – радваме се на нови стихове в пощата, попадения из интернет блоговете, чернови в тетрадките на приятели и драсканици по салфетки в баровете. Авторите избират нас, и ние тях – допълваме се, защото сме си взаимно нужни. – Моника Георгиева

Сред основните задачи на Klaxon Press е да разпространява изданията си в Европа, да организира изложби на български творци в Северна Америка, да замени графити негативизма в софийските квартали с цитати от любимите си поети и да превземе изоставеното кино Мария Луиза за собствена база. Дотогава, Моника винаги може да се утешава с животоспасяващите поети в своята библиотека:

• Е.Е. Cummings. Пиеш две-три негови за пребито сърце преди ядене, между бутилки вино и никога в самотно състояние.

• Петя Дубарова за моментите, в които те брули северен вятър, а духом си все още на морето.

• William Blake лекува инертност, ако го приемаш венозно в огромни количества.

• Phillip Larkin ти помага да се изправиш пред големите разочарования, а Charles Baudelaire - да ги преглътнеш.

• Тома Марков в комбинация с музиката на съименника му Tom Waits и 16-годишен Lagavulin e смъртоносна комбинация (в хубавия смисъл).

Klaxon Press Journal се разпространява безплатно в книжарницата и библиотеката на СУ Климент Охридски, betahaus, Soho/Сохо, A:part:mental, Amaro Baretto, Skaptobara, FlipFlop, artnewscafe и галерия Абсент. Първият брой може да бъде разгледан онлайн ето тук. Официалното представяне на списанието е утре след 19:00 в + това на ул. Марин Дринов 30.

Пулсиращите синтезатори и мрачната атмосфера във видеото към Ping Pong With Angels дават много ясна представа какво можем да очакваме от гръцкото синтпоп трио Film, което изчезна за дълго през 2009 след излизането на третия си албум с велика обложка Persona и се появи наскоро с новия си дългосвирещ запис Eclipse. През последните пет години групата експериментира непрекъснато и в крайна сметка успява да доразвие характерния си звук от космически синтезатори, изкривени бийтове и повтаряем ритъм до древногръцка оргия с участието на мистериозното диско на Giorgio Moroder и 80-тарските антиутопични нео-ноар научнофантастични продукции като Blade Runner. Съвсем в реда на нещата, епичните композициите на пичовете от Film са вдъхновени най-вече от филмовата музика на сънародника им Vangelis и голяма част от електронните групи от 70-те и 80-те години, без да пропускаме и дългата ръка на Kraftwerk.

Eclipse започва със смел скок в тъмното и бурни космически синтезатори, но впоследствие успява да задълбае сериозно и разрушително в своите най-големи вдъхновения и корени, без да загуби мелодичната си поп слушаемост, най-вече заради своето откровено диско, двуполови нереални вокали, аналогови синтезатори и електронно-инструментална ритъм секция. Казано по друг начин, Film се обръщат назад към 80-тарската електронна сцена, за да преоткрият своя кинематографичен, минималистичен и едновременно с това модерен звук и за щастие доста често успяват.

Eclipse (Inner Ear Records) може да бъде поръчан на аудио касета, винилова плоча, компакт диск или като дигитално копие за сваляне ето тук или в софийския Threechords Record Store.

Девет причини гостуването на Dixon да е задължително за почитателите на интелигентната електронна музика с дълбока и мрачна душа и спотаени запомнящи се вокали:

1. Dixon е диджей номер едно в света за 2013 в класацията на Resident Advisor. Момчето от Берлин е заслужило всяко едно потупване по рамото заради дългогодишната си последователна работа, наистина епични дълбоки сетове и ремикси, превърнали го в абсолютен звяр. Говорим за диджей, който използва мелодия и много топли вокали, за да гради своите сетове и вече седем години продължава да пуска слушаема, но непредсказуема и ъндърграунд музика за краката и ума.

2. Немецът става изключителен диджей по трудния начин в началото на 90-те, когато няма интернет платформи и единственият начин да натрупаш опит е да се упражняваш ежеседмично на едно и също място като Е-Werk или Tresor. Клубните резиденции не означават случаен гиг веднъж месечно, а плътен ангажимент, който повлича след себе си определена ерудирана публика, желаеща да чуе точно определено име в точно определен клуб всеки уикенд. Именно затова Dixon е известен най-вече като брилянтен диджей и чак след това като доста добър ремиксатор.

Интериорът на Robert Johnson

3. Дългите му среднощни сетове са повече от легендарни. Dixon е диджей, който работи постепенно за надграждане на своите сетове, достигане до пиковия момент и обратно спускане, за да започне отначало и да намери най-подходящия момент, за да смени настроението и да превземе тотално своята публика. Най-добре му се получава в интимни клубове като Panorama Bar и Robert Johnson – спартанско място с една от най-добрите озвучителни системи на Martin в Европа. Dixon свити често в клуба и записва осмата част от едноименната компилация Live at Robert Johnson.

4. Диджейските компилации почти винаги са по-добри от продуцентските, поне когато говорим за автомобила. Освен осмата част на Live at Robert Johnson, Dixon стои зад четвъртата част на Body Language от лейбъла Get Physical, Temporary Secretary и Five Years of Innervisions.

5. Една от основните причини за постепенния възход на Dixon е лейбълът Innervisions, който управлява заедно със своите приятели Frank Wiedemann и Kristian Beyer (двамата от Âme). Малката звукозаписна компания започва да съществува като подлейбъл на могъщия Sonar Kollektiv през 2005, но понастоящем може да се похвали с изключително емоционална продукция и огромни клубни хитове в дискографията като ремикс EP-то към Envision на Osunlade, Howling на Frank Wiedemann и Ry Cuming и Gotham на Ten Walls. Няма как да забравим и първите две издания на лейбъла въобще: Dixon ремиксът на Tokyo Black Star и тяхното Blade Dancer и класиката Rej на Âme.

6. Списъкът ремиксираните от Dixon артисти е доста сериозен: Disclosure, Martina Topley-Bird, Âme, Agoria, Lykke Li, Junior Boys, N.E.R.D., Fever Ray, Mathew Jonson, Foremost Poest, Laid Back, Romanthony, The xx и Jimpster.

7. Макар и сетовете му да звучат като много добре обмислено и разнообразно пътуване, Dixon знае кога да разпуска и може да предизвика ожесточен екзалтиран бой с възглавници между хората по време на съвместния му Boiler Room сет с Âme в хотелски апартамент преди две години.

8. Освен всичко друго, 39-годишният Steffen Berkhahn (истинското име на Dixon) е бивш активен спортист, голяма футболна надежда и много запален футболен запалянко, който прекратява кариерата си поради контузия и понастоящем е вицепрезидент на приятелския футболен клуб FC Magnet Mitte. Той дори организира Lost In A Moment парти в Бразилия през юли, за да може да присъства на най-важните мачове на немските национали.

9. Видео интервюто на Dixon отпреди година отговаря на всички въпроси, които бихме имали към него – от диджействането като професия през редактирането на музика до отношението му към продукцията, която слуша и пуска.

Dixon е в Yalta Club утре вечер, 4 октомври, заедно с Liubo Ursiny, Valdy и Philip Chernikov. Повече информация за събитието има тук. Билетите струват 25 лв. в мрежата на Eventim. Входът за събитието в Room 2 е откъм ул. Аксаков. Посетете нашата facebook страница за шанс да спечелите двойна покана за партито.

Theophilus London © Sean Sullivan & Tracy Bailey

Съботните интервюта – музикантите Theophilus London и Edwyn Collins + дизайнерът Aaron Levine.

Малко безсмъртни съвети от известни мъже в различни възрастови групи.

GQ публикува страхотен дълъг материал за семейството на най-мразения свободен човек в Сaщ.

Tricky говори откровено за досегашната си кариера и успява да нахрани всички хора, за които се сеща – от Obama и Massive Attack до Damon Albarn и Bono.

Guardian отбелязва 15-тата годишнина на легендарния лондонски клуб Fabric с фотогалерия.

Flying Lotus споделя най-големите си джаз идоли.

Vogue открива с изненада процъфтяващия пазар на новите независими списания.

Love Hotel е филм за японските секс хотели и културата, която ги заобикаля и предизвиква.

В новия (моден) брой на LIGHT – какво се случва в модата според няколко познати български имена в бранша, преобразяването на три български моделки в успешни модни фотографи, интересният дизайнер Edward Buchanan, 20 въпроса към Иван Бончев и детайлите в живота на Яна Лозева.

 Приятно четене и хубав уикенд.

Гаражното рокендрол комбо от Мисисипи Bass Drum of Death се опитва да провокира интереса на публиката и музикалните сайтове към предстоящия си трети албум Rip This със смелото полуеротично видео към пилотния сингъл Left for Dead. Режисьорът Dick Thompson ни запознава с безименен щастлив красавец (Chris Ferrell), който се придвижва наоколо с бъги и обитава чудесна ергенска вила с басейн и огромна колекция от ножове, пушки и пистолети, в компанията на бинтовани моделки по бельо с пиратски превръзки за очи (Lourdes Hernandez, Thessa M’loe, Fo Porter, Natalia Selevanova и Brooke Eva). В началото всичко изглежда напълно в реда на нещата и предполагаемото домашно насилие и садо-мазохистични изпълнения не пречат на всичките съквартиранти да се къпят заедно между няколко партии орален шах и да се заплашват като на шега с някое от многобройните оръжия на домакина. Действието и отношенията между изброените лица на пръв поглед са трудно обясними, но всичко си идва на мястото с неочаквания финал.

Новият албум Rip This (Innovative Leisure) излиза на 7 октомври.

Още едно интересно събитие в програмата на One Architecture Week – кураторът Анна Симеонова и платформата Plakat Kombinat представят колекцията от 19 архитектурни плакати на една дузина познати графични дизайнери, автори на плакати и илюстрации (Ясен Згуровски, Теодор Лихо, Милен Гелишев, Георги Янков, Николай Младенов, Надежда Комитска, Филип Бояджиев, Мариян Дзин, Милена Абанос, Стефан Чинов, Максим Мокдад и Анна Симеонова), които интерпретират българската съвременната архитектура от последните 25 години. Обединяваща посока за работата им са добрите примери и промени в архитектурата и цялостната градска среда в България. Онлайн плакатите струват €33, но по време на изложбата ще са на специална цена и в различни формати.

От ляво надясно: Милена Абанос / Red Apple на Надежда Комитска / Urban Kaleidoscope на Николай Младенов

Изложбата Плакати за нова българска архитектура се открива утре в 18:30 в галерия pLOVEdiv на ул. Куртевич 3 в Пловдив и може да бъде разгледана до 31 октомври. Програмата на One Architecture Week е тук.

През 1985 годинa, вдъхновен от легендарната бутилка на Absolut, бащата на поп изкуството Andy Warhol изработва неин портрет, с който затвърждава статута й на икона на поп арт течението и поставя начало на традиционните вече колаборации на шведската водка с най-интересните артисти на нашето време. Почти 30 години по-късно, компанията отдава почит на Warhol и златните години на неговата “Фабрика” с новата си черна бутилка водка със сини, розови и жълти детайли, които напомнят за оригиналната картина на американеца от словашки произход. След Absolut Factory в последната Нощ / Пловдив, бутилката дебютира и в София на събитието The Spirit Of Warhol. Най-важното за него:

1. Поводът: представянето на новата бутилка, която излиза в ограничен тираж, и по-важното – стартът на новата платформа за обмен на изкуство Andy Warhol Art Exchange, за която ще разкажем подробно другата седмица и която може да ти донесе оригинал на Andy Warhol вкъщи.

2. Мястото: подземният паркинг на полиграфическия комбинат. От Absolut често пренебрегват традиционните места за подобни представяния и предпочитат военни академии, високи етажи, малки концептуални барове за бира, тютюневи фабрики и други подобни, за да вложат една доза артистизъм в партита си и да ги направят по-креативни и различни.

3. Организаторите: New Electronic Sessions – новата платформа за събития на Николай Въжаров и приятели, която обещава поредица от нестандартни и интригуващи събития с различна тема и формат през 2014 и 2015. Логично, музиката за вечерта е поверена на Vajarov & Paci Pac Pac и обичайните заподозрени (напоследък) от аудио-визуалния колектив Мелформатор, които отговарят и за анимациите и визуализациите по време на партито.

4. Нощният базар: още една интересна инициатива, в която участват някои от най-добрите български улични марки за дрехи и аксесоари, за които сме писали повече от веднъж – 45 Street, Goloka, Джина Шеовска, Blok Shop, Stinky, Софт, 38, Шона, Гроздан Михайлов, Temper Boards, Шевица и други.

The Spirit of Warhol е тази събота, 11 октомври, в Полиграфическия комбинат на Цариградско шосе 47. Базарът започва от 19:30, а диджей партито е след 23:00. Входът е свободен. Повече подробности за цялото събитие има тук.

Nick Sullivan / Esquire © Bloomingdale's

Най-добре облечените нюйоркчани според Bloomingdale’s + похвална ода за т.нар. поло палто.

Съботните (редакторски) интервюта: David Remnick, главният редактор на списание The New Yorker + Terry Jones, основател на легендарното английско списание i-D.

Vladimir Putin е идеалния Bond злодей от истинския живот.

Запознайте се с Justin Cooke, създателят на първата английската социална мрежа с душа.

Писателят Nicholas Sparks е бил с 97 милиона жени.

Списъците днес: любимите книги на 50 културни икони + 10 кино урока от Paul Thomas Anderson.

The Art of Manliness изследва влиянието на порнографията върху мъжкия мозък.

Rick Smith и Karl Hyde от Underworld

Припомняме си славните времена на доброто старо техно с историята на легендарния мюнхенски клуб Ultraschall и юбилея на може би най-влиятелния албум и дебют в историята на електронната музика от 90-те години – Dubnobasswithmyheadman на Underworld.

В новия брой на LIGHT – Ива Гочева от сутрин до вечер, домът на Деян Панайотов, пътни бележки от разговори за престъпления по границата и няколко забавления на колела.

Приятно четене и хубав уикенд.

Ashley Smith и Dioni Tabbers ни канят похотливо във фиктивния хедонистичен свят на Le Salon – декадентският частен клуб за възрастни на Agent Provocateur, който ни връща обратно към най-добрите луди години на парижките институции Chez Regine, Maxime’s и The Palace. Последната видео кампания на 20-годишната английска марка позволява много кратки пет-секундни погледи отвъд входа на Le Salon и неговите мадами по бельо, които си запълват времето с неприлична игра на шах, голф с чаши за уиски и непрекъснато преобличане и размотаване по бельото от новата колкция. Подобно на всеки частен клуб, Le Salon също си има строги правила – No Reservations, Inhibitions Discouraged, Prepare to Broaden Horizons, Boundaries at Patron’s Discretion, Curiosity Encouraged, Be Yourself, Discretion Guaranteed, Dress In A Manner Appropriate To The Occasion, Free Spirits Welcomed и най-важното, House Rules Are There To Be Broken. С други думи – бърз курс по забавление извън комфортната зона и общоприетите норми.

Режисьор на краткото видео е Christian Larson, монтажистът на Jonas Åkerlund, който започва кариерата си със снимане на скейбордисти в Швеция, за да стигне до режисирането на видео продукция за Sigur Rós, Kylie Minogue и Tinie Tempah, наред с фотосесии и реклами за Rimmel, i-D, Wallpaper и Absolut. Larson има и доста прилични документални филми Take One от 2010 и Leave The World Behind за последното турне на Swedish House Mafia.

Последната колекция на Agent Provocateur е тук.

Сещаме се за поне две сериозни причини да се вълнуваме кротко от предстоящия нов епизод на платформата MyBeatLive, която кани чуждестранни (Munk) и български артисти (Kink, Rachel Row, Vladislav Moustache Love, Emil Doesn’t Drive, Stefak и Tekniq) за мини събития по високите етажи на софийските сгради. Артистите в програмата за четвъртото издание звучат като най-доброто от Boyscout подкастите през последните няколко години – Bel, Dssy Mssy, Funkusion и Makopa. Не се познаваме единствено с Kaloo, но всяко нещо с времето си.

Втората основна причина е поредната отлична локация за подобно събитие – бившият стриптийз бар на 22-рия етаж на Хотел Родина в София, най-високата (104 метра) завършена сграда на територията на страната досега с убийствена панорама за Instagram снимки с хубави момичета и момчета по залез слънце (за съжаление слънцето на 23 октомври залязва точно в 18:32). Както обикновено, партито се излъчва в реално време в интернет, а досегашните епизоди могат да бъдат изгледани на сайта на MyBeatLive.

My Beat Live е на 23 октомври след 20:00 ето тук. Recommend на този материал + Like, (public) Share или Comment на публикацията в нашата Facebook страница и може да спечелите една от трите двойни покани за събитието.

GQ изброява 111 причини, заради които смята Nicolas Cage за национално съкровище.

Guardian почита електронния продуцент Mark Bell от LFO с десет от най-важните му тракове.

Стилът на Hugh Hefner извън имението Playboy всъщност е доста добър.

Tomas Maier

Съботните (дизайнерски) интервюта: Riccardo Tisci от Givenchy, Tomas Maier от Bottega Veneta и Tomas Maier и Frank Muytjens от J.Crew.

Imran Ahmed от сайта The Business of Fashion се превръща от най-обикновен блогър във влиятелен моден журналист само за няколко години.

Батмобилът или концептуалният автомобил Lincoln Futura, който се превръща в звезда.

Креативният директор David Moretti обяснява как се прави списание Wired в страна, която не се трогва много-много от дигитална култура.

Съкратена попкултурна история на денима в 45 картинки.

Bobby Moore си почива на Копакабана, Рио де Жанейро, 1971 © Mirrorpix

Новият журнал на Mr Porter е пълен с интересни материали за романтиката на 70-тарския футбол, най-стария жив илюстратор, дрескода и музиката на рапъра Future и още една похвална ода и оценка за гардероба и личния стил на Frank Sinatra.

Kesha съди Dr Luke – нов епизод от проблемите между певиците и техните властни продуценти.

Д-р John Tackery (Clive Owen) в The Knick

A Continuous Lean ни връща към несъществуващите вече легендарни нюйоркски музикални клубове и обяснява защо The Knick е най-стилният телевизионен сериал в момента.

Alexis Taylor от Hot Chip и Devendra Banhart обясняват важността на дискографията на скромния американски челист и продуцент Arthur Russell.

Приятно четене и хубав уикенд.

1000mods са страшно кадърна и много шумна психиделична стоунър рок група от Гърция, която свири за трети път в София в началото на октомври и така започна поредното своето европейско клубно турне по повод последния си супер албум Vultures от 2014. Пламен Бижев вече е снимал тийзър за предстоящо видео към трак от албума, което може би ще се реализира в някакъв момент в бъдещето. Пичовете от 1000mods харесват резултата и бързо решават, че могат да снимат софийския си гиг с Бижев и Пърпъла (Явор Антонов, uber-фенът със средния пръст и експанзивното поведение от клипа горе, когото сме виждали и ето тук).

Видяхме се за пръв път в деня на концерта. И групата, и мениджърите им са скромни пичове, които дават всичко от себе си и обичат да свирят стоунър рок. Имах достъп до всяка точка по всяко време без никакви ограничения и можех да снимам абсолютно всичко. Публиката бе супер надъхана и знаеше всичките им текстове, което ме учуди приятно. Най-отпред имаше само върли фенове, но според коментарите на няколко човека в страницата на събитието на следващия ден1000mods Пърпъла направил шоу, равностойно на самите тях. Последното си личи много ясно в самото видео. – Пламен Бижев

Преди малко повече от година писахме как интересните партита в София напоследък се случват далеч от обичайните клубове, в които сме свикнали – складове, високи етажи, подземни паркинги, галерии, точно както си му е реда. Хедонистичните кадри от видеото на Съвременните бохеми по-горе описва доста добре атмосферата от последното издание на ВьБАНКь миналия месец – четвъртото парти в помещенията на изоставената банка до трамвайния завод в квартал Славия, което успя да си създаде лоялна публика от изключително различни и интересни момичета и момчета, умиращи да се забавляват заедно и помежду си. И да, когато отдавна не си на 18, но танцуваш с всичките си другари до изгрев слънце, приятелката ти не иска да си тръгва въобще и се прибираш по светло с черен прахоляк в носа, значи нещо се е случило така, както трябва.

© Юлиана Йотова

В началото нито посетителите, нито организаторите знаят дали ще има втори път. 371 дни по-късно ВьБАНКь празнува първата си годишнина на същото място с обичайната публика и партньори, тежкарски зрял хаус и симпатично техно на Laylla Dane, Famous in Front и Raine в голямата зала, олдскуул хип-хоп и бас от GLDN Ratio и Tekniq в трезора (добре познатата малка зала с нисък таван и задушевна атмосфера), електроника и синтпоп от Vajarov & Paci Pac Pac и инди рок и мъжки гърлени вокали от Ивета Димитрова във витража (офисите на втория етаж). Понасяме се с танцовата стъпка на Leonardo DiCaprio и опърпаните си смокинги натам след няколко часа и каквото дансинг покаже.

ВьБАНКь е в петък, 24 октомври, след 22:30 часа на бул. Цар Борис III 126 (сградата на изоставената банка зад МТ&M Колеж). Има паркинг. Входът е 10 лева.

Urban Trophy от серията Tableau Vivant, 2010 © Brian Dailey

Разсекретено: Разгадаването на един парадокс е идеално име за автобиография на Бригадир Аспарухов, но всъщност е заглавието на ретроспективната изложба с концептуално изкуство на известния американски художник Brian Dailey. Едва ли можем да го опишем като фотограф в класическия смисъл на думата, защото този похват е само един от многото начини за Dailey да представя интересни полу-абстрактни композиции на границата между живописта, скулптурата и театралното изкуство, които очаквано засягат всякакви социални, политически и културни проблеми. Американецът прави радикалния завой в кариерата си и от изкуството попада в сферата на разоръжаването и националната сигурност, за да се завърне отново към творческата си работа през последните няколко години и да коментира живота в държавната администрация във фотографските серии Tableau Vivant, Project Morpheus и Америка в цветове от 2013. Последният проект изследва демокрацията, политическото разнообразие и личната идентичност в Щатите – над 1200 индивидуални портрета, заснети в 20 щата, изминавайки над 32 хиляди километра из градовете и провинциите на Америка. Познати и непознати разкриват своя характер и идентичност чрез цветни завеси: синьо и червено за Демократите и Републиканците, сиво за Независимите, зелено за Зелената партия и жълто за тези, които не могат да решат дали да гласуват или не.

Implacable Affair от серията Tableau Vivant, 2010 © Brian Dailey

Заснетата в студийна обстановка серията Tableau Vivant (2010-2014) включва декори, актьори, сценография и театрално осветление и очевидно е вдъхновена от старите майстори Jan van Eyck, Caravaggio, Vermeer и Francisco Goya. Историите във всеки кадър са хитри и иронични коментари върху очакванията на обществото и ролята на мъжете и жените в него.

Urban Outsourcing от серията Tableau Vivant, 2011 © Brian Dailey

Morpheus 3 от серията Project Morpheus, 2013 © Brian Dailey

Автобиографичният Project Morpheus (2013-2014) разглежда сънищата на Dailey от различни гледни точки чрез сюрреалистични и драматични случки, действия и жестове, които изграждат визуално невероятни и композиции с многопластови значения. Енигматичен символизъм отвсякъде.

Lightning Strikes Even Mountains от серията From the Tableau Vivant Series, 2010 © Brian Dailey

Morpheus 7 от серията Project Morpheus, 2013 © Brian Dailey

Изложбата Разсекретено: Разгадаването на един парадокс на Brian Dailey се открива тази вечер след 18:00 и може да бъда разгледана до 23 ноември в Националната Художествена Галерия на пл. Княз Алексадър I №1. Повече подробности за събитието има тук.

Мръсниците от Apple спират да произвеждат класическия iPod, за да се съсредоточат върху новите си продукти. GQ му отдава последна почит с любов.

Mark Leeds и Kevin Wilson обновяват визуалната идентичност на вестник Financial Times.

WWD и The New York Times почитат Oscar de la Renta, велик дизайнер и автор на американската бойскаутска униформа в миналото. In other news, Ralph Lauren облича японските бойскаути.

GQ се предава пред задните части и гърдите на Nicki Minaj.

Iggy Pop © Mick Rock

Съботните интервюта: актьорите Matthew McConaughey и Daniel Radcliffe и легендата Iggy Pop.

Изброяваме четири основателни причини, които ни пречат да се сдобием с плочки на корема.

© Fred Armitage

William Gibson говори за новата си книга The Peripheral.

В новия брой на LIGHT – няколко талантливи деца от България с международни успехи.

Marella Agnelli разказва за живота си с истинския крал на Италия – Gianni Agnelli.

Tinashe разказва за дебюта си Aquarius в нюйоркския магазин на Apple в Сохо.

Един от вицепрезидентите на Google, Alan Eustace, подобрява рекордите на Felix Baumgarter.

Приятно четене и хубав уикенд.