Английските инди рок музиканти от The Kooks промотират последния си албум Listen от началото на септември с разпродадени концерти с Съединените щати и предстоящо турне в Европа и вероятно затова приемат с радост идеята на своя супер фен и режисьор TJ Andrade да направи NSFW чернобяло видео към последния им сингъл Bad Habit, без да трябва въобще да се появяват на снимките. Технически погледнато, екранизацията на песента си е направо SFW и само загатва за двойнствения живот на красиво русо момиче с многобройни татуировки като Rebel Queen и Wild Child, която тормози анонимните воайори в интернет чат стая с перфектните си крака и задник и постепенен, но недовършен стриптийз.

Listen е на пазара.

Симпатичният господин с интересните рамки вероятно е най-смелият, необикновен и сериозен плейбой, който променя историята на британската култура през 70-те години на миналия век. Michael White стои зад повече от триста продукции, сред които рискови начинания като провокативната и авангардна театрална постановка Oh! Calcutta! от 69-а, The Rocky Horror Show, A Chorus Line, Monty Python’s The Holy Grail, My Dinner with Andre и филмът Polyester на John Waters, като едновременно с това представя Merce Cunningham, Pina Bausch и Yoko Ono за пръв път пред английската публика.

Michael White през 70-те години © Michael White

Знаменитите му приятели го познават като енигматичния Chalky, който гони 80-те, но продължава да се забавлява като за последно. Документалният филм на австралийката Gracie Otto The Last Impresario e интимен портрет на необикновения живот и кариера на този харизматичен мъж чрез спомените на петдесет от най-близките му приятели като Kate Moss, Anna Wintour, John Cleese, Yoko Ono, Naomi Watts, John Waters и Barry Humphries.

Michael White и Jack Nicholson © Michael White

Мichael Simon White е роден през 1936 година в Глазгоу в семейството на ирландец и рускиня, които го пращат в най-различни пансиони в цяла Европа от малък и така успява да научи френски, немски и италиански, още преди да се запише като студент в Университета в Пиза, а след това и в Сорбоната. Същинската му кариера обаче започва като писател в Ню Йорк и помощник-брокер на Уолстрийт, преди да влезе в артистичните среди чрез познанството си с Lucille Lortel от театър Тhe White Barn в Кънектикът. White се връща обратно в Англия в средата на 50-те години и кандидатства за работа при продуцента Peter Daubeny, който кани чуждестранните трупи на Comedie Francaise, Moscow Art Theatre и Berliner Ensemble на лондонска сцена.

Andy Warhol © Michael White

През 1961 година White започва кариерата на независим продуцент с първия си проект The Connection, който не се приема никак добре нито от публиката, нито от тогавашната критика. За радост обаче постига огромен успех с университетската пиеса Cambridge Circus на неизвестните дотогава комици John Cleese, Bill Oddie и Tim Brooke-Taylor на сцената в Уест Eнд. Малко след това White продуцира Son of Oblomov на талантливия Spike Milligan и Music of the Mind на Yoko Ono. Тогава започва и дългата му игра на котка и мишка с официалните цензури на монархията, които не успяват да го разубедят да представи Happening (огромен хит с едно единствено представление, преди да бъде забранен от полицията) и други авангардни постановки като The Beard, Loot на Joe Orton, America Hurrah, Fortune And Mens Eyes и Soldiers.

David Bowie © Michael White

Наследената от майка му любов към английската балерина Margot Fonteyn го подтиква да представи танцовите трупи на Merce Cunningham (и неговите колаборатори John Cage и Robert Rauschenberg), Gracelia Martinez и Yvonne Rainer в Лондон. По-късно, в началото на 80-те години, Michael White поставя влиятелния спектакъл на Pina Bausch Tanztheater Wuppertal на сцената на театър Sadlers Wells.

Dolly Parton, Calvin Kline и приятели, 1985 © Michael White

В началото на 70-те години White работи заедно с Kenneth Tynan върху постановката Oh! Calcutta, обявена като една вечер с елегантна еротика, фронтална голота и скечове от Samuel Beckett, John Lennon и Sam Shepard. За радост и на двамата, това е първият им проект, който успява да спечели тотално войната с цензурата и се превръща в най-дълго играната постановка в историята на Уест Енд и Бродуей за своето време. Сред другите успешни и многократно награждавани продукции на Michael White са Sleuth на Anthony Shaffer, The Dirtiest Show In Town, The Threepenny Opera и първият голям спектакъл на Andrew Lloyd-Webber Joseph & The Amazing Technicolour Dreamcoat.

Johnny Depp и Kate Moss, Аспен, 1995 © Michael White

През 1973 писателят Richard O’Brien и режисьорът Jim Sharman отиват при White с шест песни и грубия сценарий на мюзикъла The Rocky Horror Show и го убеждават да го постави на сцената на Тhe Royal Court Theatre, без да подозират огромния и дългогодишен успех на продукцията. Филмовата екранизация на The Rocky Horror Picture Show има подобна съдба, но липсата на какъвто и да било бизнес нюх в White и склонността му да сключва приятелски сделки му докарва катастрофален договор с американския продуцент Lou Adler.

Leonardo DiCaprio и Kate Moss © Michael White

Michael White винаги е рискувал с налагането на талантливи имена, което няма как да не му донесе и не малко количество сериозни провали, сред които Housewife Superstar и изключително скъпата продукция на I¸ която гълта шест милиона паунда и така й не стига до премиера. От всичките няколкостотин продукции на White, едва десетина постигат огромен успех, което му позволява да рискува с постановките, които наистина иска да представи.

Mick Jagger, Angelica Huston, Jerry Hall © Michael White

В края на 70-те и началото на 80-те намирането на финансиране за театрални постановки в Англия става изключително трудно и след успеха на Monty Python & The Holy Grail Michael White се съсредоточава изцяло върху продуцирането на филми: Баскервилкото куче с Peter Cook и Dudley Moore на режисьора Paul Morrissey, Rude Boy с The Clash, амбициозният мюзикъл Urgh A Music War с петдесетина групи като The Police и Human League, Polyester на John Waters с огромния травестит Divine, продължението на Rocky, My Dinner With Andre на Louis Malle, Moonlighting и Ploughman’s Lunch с Jeremy Irons и White Mischief с Greta Scacchi.

Naomi Watts © Michael White

През 90-те години Michael White се връща обратно към театъра с успешните, но не особено доходоносни постановки Crazy For You, She Loves Me, Fame, Voyeurz, Beauty & The Beast, Notre Dame De Paris и Contact. Злощастното стечение на обстоятелствата и банкрута покрай поставянето на пиесата Double Cross обаче му докарват почти смъртоносен инфаркт в Ел Ей през 2005, от който се възстановява и до днес.

Susan Sarandon и Richard Gere © Michael White

Легендарните му партита със знаменитости са толкова важни, колкото и самите премиери на постановките, които финансира. Постоянното присъствие на тези събития му позволява да натрупа архив от над четиридесет албума с около тридесет хиляди снимки с полароид и други евтини камери, който описват добре живота и порочните забавления на интересните му приятели.

По часовника: Alexander McQueen, Anna Wintour и John Galliano, Naomi Campbell, Liv Tyler и Kate Moss © Michael White

По часовника: Demi Moore и Iggy Pop, Simon Cowell, Meg Mathews, Noel Gallagher и Lisa Moorish, Lauren Hutton © Michael White

The Last Impresario струва £11 и може да бъде поръчан тук или в iTunes.

Константин Бешков / Kay Be © Иво Димитров

На Константин Бешков му трябваха два сингъла, четири самостоятелни албума с инструментален хип-хоп и интровертни аудио експерименти под името Kay Be и доволно количество работа с Freak Collective по продукцията на Бобо, Ваня Златева и Рут Колева, за да се реши да представи музиката си от последните пет-шест години на сцена с живи музиканти в София. Причината за последното не е страх или липса на увереност в гордия пловдивчанин, а по-скоро изчакване на подходящ момент, както обича да се изразява самия Бешков с тих и успокояващ монотонен глас.

Подходящият момент за първия му гиг като солов изпълнител се открива в лицето на колектива Sofia Beats – Снежана Безус (Beatbucket), Андрей Андреев (Mengeme), Иво Минчев (Funktool) и Богдан Шишеджиев (Bobcat), които действат като резидент диджеи и селектори на едноименната тематична вечер. Досегашните им събития ги налагат като симпатичен опит за налагане на т.нар. бийтс течение и слушането на качествена електроника и хип-хоп на интимни места с добър звук. За последното за тази година Sofia Beats парти, Kay Be ще свири със своите приятели и колеги от Bobo & The Gang – Стойко Милев (синтезатори и бас китара) и Борис Спасов (китара). Преди и след тях ще свирят изброените имена от колектива, заедно с Илиян Ружин от Фалшименто.

Sofia Beats с Kay Be Live Band е тази събота, 1 ноември, в малката зала на Mixtape 5 след 10 вечерта. Входът е 6 лева. Повече подробности за партито има тук. Можете да спечелите две двойни покани за събитието като препоръчате този материал, наминете през нашата facebook страница и харесате, споделите или коментирате публикацията там.

Set Adrift On Memory Bliss на PM Dawn е една от най-легендарните песни на 90-те години, записана точно три години преди разждането на нашия герой Archy Marshall, по-известен като King Krule, който няма нищо общо с лежерното настроение на братята Cordess, но използва първите две думи от заглавието на най-големият им хит за името на малка капсулна колекция, която запълва времето му в промеждутъците от непрекъснатото турне и колаборации с нюйорските хип-хоп герои Ratking. Set Adrift e лежерна продуктова линия от две шапки  с периферия (£25) и две дузини ризи с къс и дълъг ръкав (£75) с интересни цветни принтове с газели, куфари, вентилатори, скариди, спрейове и токачки, които се правят ръчно от сто процентови памучни материи и свършват бързо, защото се произвеждат в крайно ограничени количества. Със сигурност са мислени за небрежно носене през пролетта и лятото, но ги виждаме отдалеч как разцепват статуквото на всеки по-зрял тъмнокафяв блейзър или спортно сако, независимо дали искате да приличате на гонзо журналист или човек с отлично чувство за хумор.

Loeil / Blue Spray / Cool Fan

Green Gazelle / Suitcase / Purple Gazelle

Red Horse / Brown Can with Green Spray / Shrimp

Guinea Fowl / Edgar / Guinea Fowl

Set Adrift на King Krule е тук. Boyscout ревю на неговия албум 6 Feet Beneath The Moon – тук.

Manila Gangs © Мина-Анхела Игнатова

Bulgarian Photography Now публикува серията Manila Gangs на Мина-Анхела Игнатова.

Вратарят на Lincoln City David Preece пише за музиката във футболните съблекални на отборите и колегите, които познава добре.

© Henrik Purienne

Съботните интервюта: моделът Cara Delevingne и фотографът Henrik Purienne.

Кой каза Капана? The Cool Hunting ни праща на разходка в новия творчески квартал в Бейрут.

Кадър от Инстерстелар

Американското GQ прави прогнозен (и много забавно несериозен) обзор на предстоящия сезон в NBA, а английското издание на същото списание се задоволява с изключително интересен наръчник за невероятната истинска наука във филма Интерстелар.

На работа със Scott King, бивш арт директор на Sleazenation и i-D, настоящ ръководител на университетското списание Artefact и абсолютна легенда.

© FX

Новият сезон на Archer ще се опита да надскочи успеха на гигантския шести сезон на една от най-забавните анимации напоследък.

Frank Bourassa е най-големият заловен фалшификатор на американски долари, който напечатва огромното си състояние от 200 милиона в гаража и почти му се разминава.

Nicola Formichetti и Dazed представят любимите си мъже и жени, ценители на кожа.

Tahliah Debrett Barnett (FKA twigs) се превръща в едно от най-интересните и загадъчни лица на съвременната британска музика.

Pitchfork и Canal 180 представят работата на режисьора Isaiah Seret.

Приятно четене и хубав уикенд.

W Magazine влиза ударно в късометражните видео истории за обречени жени с идеята на режисьора Hugh Lippe за мистериозна блондинка, прелъстяваща всеки мъж по пътя си, дори и само от екрана на старите наблюдателни монитори и VHS камерите, които я следят. Митът за фаталната американска блондинка (в нашия случай – супермоделът Anna Ewers) не е преразказан праволинейно – очакването за нещо лошо е пресъздадено много добре чрез директните намеци за порочната култура за видеонаблюдение и суровите ъндърграунд нюйоркски филми от 70-те години, а германската красавица Sewers задържа вниманието на зрителят до самия край по най-добрия възможен начин. За индустриалната атмосфера на целия проект е виновен и знаковия саундтрак – инструментална композиция от шестия студиен албум на Nine Inch Nails Ghost I-IV.

Alexander Wang явно има някаква непреодолима слабост към бокса, след като създава почти изцяло нова дизайнерска колекция за H&M, подчинена изцяло на идеята за ежедневен спорт, пределна функционалност и градски стил, който би се вписал идеално в залата за тренировки и спаринг мачове. Последното си личи най-вече в колекцията с аксесоари – сакове (199 лв.), футуристични очила за плуване (80 лв.), постелка за йога (129 лв.), бутилка за вода (18 лв.) и хавлии (60 лв.). Аксесоарите на Wang в предишните му колекции за собствената марка винаги са били подчинени на практичното му чувство за хумор. Боксовите ръкавици от имитация на кожа (100% полиуретан) в реален размер взимат най-доброто от функционалността и хумора в естетиката на дизайнера: освен че са идеален унисекс аксесоар за подарък, могат да се използват и в залата без абсолютно никакъв проблем. Бинтовете са за наша сметка, а за неприлични намеци използваме ключодържател във формата на миниатюрни боксови ръкавици (18 лв.).

Боксовите ръкавици на Alexander Wang за H&M струват 100 лв. и могат да бъдат намерени в магазина на марката на Витоша 6 след 10:00 на 6 ноември. Recommend тук, Like на страницата във Facebook и Like, (Public) Share с #ALEXANDERWANGxHM или Comment под поста там и може да спечелите един чифт. Успех.

Правила за участие
1. В играта могат да участват всички, изпълнили условията по-горе, с изключение на служителите на Бойскаут ООД и Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц ЕООД.
2. Победителят ще бъде изтеглен измежду всички участници на случаен принцип с Random Line Picker (http://textmechanic.com/Random-Line-Picker.html)
3. Организаторите на играта (Бойскаут ООД и Ейч енд Ем Хеннес енд Мауриц ЕООД) ще обявят победителя на своите Facebook страници на 6 ноември и ще се свържат с него. При липса на отговор от изтегления победител в следващите три дни, организаторите ще изтеглят нов победител.
4. Наградата е лична, не може да бъде заменяна или преотстъпвана и няма паричен еквивалент.
5. Победителят ще получи наградата си по куриер за наша сметка. Наградата се доставя по куриер само на територията на България. За адреси в чужбина се използват услугите на Български пощи. Организаторите не носят отговорност за изгубени, недоставени или забавени пощенски пратки.
6. Организаторите си запазват правото по всяко време да променят или допълват официалните правила за участие, като промените влизат в сила веднага след публикуването им на тази страница.
7. С участието си в играта участниците приемат официалните правила и се съгласяват да спазват условията и сроковете на играта.

За малко да пропуснем втория том на The Manual For A Stylish Live, издаден в два тиража през последната година, който явно е създаден с мисълта да ни подготви още по-сериозно за предстоящия трети том по Коледа, кога друг път? 254-те страници в последния наръчник на Mr Porter са директно следствие от постоянно развиващото се съдържание на онлайн сайта за мъжко облекло и аксесоари, което съчетава по безскрупулен и доста добре измислен начин редакционно съдържание и искрени предложения да си вземем нещо хубаво. Вторият том запазва същия дизайн като предишния, сменя цветя и продължава с умно-написаните и интересни интервюта с мъже, които харесваме (A$AP Rocky, Richard Avedon), наръчник за най-добрите ресторанти и дизайнери на мебели в света + обичайните съвети от мъжките списания как да вкараме дузпа в квартала (патент на Men’s Health) или как да си вържем вратовръзката по най-добрия начин (патент на кого ли не). Вариантите – купуваме втория том за подарък или чакаме третия по Коледа (евентуално) и си го поръчваме за нас.

А$AP Rocky

Проблемите на съвременния мъж: The Office Guy / The Gym Junkie

Richard Avedon / John Hodges

Rita Ora

€25, от Mr Porter. €23 и безплатна доставка от Book Depository.

Гледахте ли Лешоядът с Jake Gyllenhaal? Dazed интервюира Alexander Gitman, един от истинските фотографи на престъпления, нещастни случаи и катастрофи с нощен Лос Анджелис.

Документалният филм на Тeron Lebon Reely and Truly е колаж от интервюта, цитати и клипове с някои от най-интересните фотографи на нашите съвременници, които отговарят на въпросите кои са причините да вземеш камера, да започнеш, да не можеш да спреш и правиш всичко това толкова добре. Бонус: гледайте страхотния документален филм за американския фотограф Joel Meyerowitz безплатно на този линк до 10 ноември само срещу паролата joelmeyerowitz01.

Съботното интервю: създателят на Yoox Group, Federico Marchetti, за бъдещето на пазаруването.

GQ съблича актрисата Felicity Jones по бельо и я разпитва за любимите й романтични филми.

Drone Boning – първият порно филм, сниман с квадрокоптери, носи единственото подходящо заглавие и изглежда така, сякаш е сниман от National Geographic и Animal Planet.

Yo Vo препоръчва провокативно четиво: Christopher Hitchens по темата защо жените не са смешни.

RZA говори за любимите си боти Timberland.

Най-важният въпрос на седмицата: забавляват ли се повече редакторите на мъжка мода?

Започваме деня с кратък, но мега добър концерт на BJ The Chicago Kid. За момичетата – Banks.

Нортхамптън е столица на кожените обувки, които се произвеждат изцяло в Англия.

Models.com представя любопитната седмица на модата в Токио.

Приятно четене и хубав уикенд.

Симпатичният младеж с ученически пуловер, невинни сини очи и компания като от абсолвентска среща на колежа Ръшмор или Кланът Тененбаум е 40-годишният канадски продуцент, диджей и много ироничен артист Tiga James Sontag – пионер на монреалската електронна подземна и надземна сцена, шеф на Turbo Recordings, безсмъртна легенда на преждевременно загиналия електроклаш, горд син на хипи родители и въобще твърде интересен човек, който ще се появи за няколко часа в Yalta Club за дебютния си диджей гиг в страната. Софийската Takeover тройка на Любо Урсини, Валди и Филип Черников продължава да рискува със сериозните имена след Dixon и представя артист с поне дузина уважителни причини за задължително присъствие в Boyscout класацията на имената, които обичаме.

1. Чувството за хумор. Tiga е ренесансов артист, който непрекъснато експериментира с чувството си за хумор и забавната страна на електронната и съвременна поп култура. Независимо дали говорим за непрекъснатите му заигравания с хомоеротиката и символика на модерната култура, забележителните видео клипове (повече за тях по-долу) или мизантропските авто интервюта, Tiga е може би последното име от съвременната техно сцена, което се упражнява еднакво успешно с изключителния си вкус за продукция и музикална селекция и собствения си противоречив имидж.

2. Балансът между ъндърграунд техно и по-достъпните му неща. По-достъпните продукции на Tiga обикновено се превръщат в ъндърграунд култ, докато невинните заигравания с приятели в студиото като миналогодишното Let’s Go Dancing (колаборация с Audion, другото име на Matthew Dear) става един от най-популярните записи на 2013 в този жанр.

3. Видеоклиповете. Бързият преглед на кратката филмография на Tiga Sontag го доказва като поп авангардист с изключителен вкус и око за провокативни визуализации. Във видеото към последния му сингъл Bugatti с тежкарско-ироничен текст Girl comes up to me and says What you drive? And I said, Bugatti има всичко – от пътуване назад във времето с шведска/соц/ретро/еротична стилистика през френетичен tumblr монтаж до плътно червено червило, дизайнерско домино, аркадни игри, швейцарски скиорски хижи, сексуално пляскане, танци на каданс с ужасяващи дрехи и настървена игра на Twister. Всичкото това само в три минути и седемнадесет секунди, без да дразни въобще. Предишните му видеоклипове не правят изключение: Plush е почти неподвижна .gif картинка с четири момиче в дизайнерски дрехи и самия Tiga със светлосин костюм, What You Need е горска хорър история с ретро типажи, Shoes е първата репетиция за Bugatti, Hot in Herre е хип-хоп кавър с куклите на брат му Thomas Sontag, а Far From Home от далечната 2006-а година е картонената шеговита визуализация на сантиментална японска поп музика, която трогва и до днес. Не бива да пропускаме и величественото Ocean Drive – смело хомоеротично видео, което фокусира вниманието върху границите между хомо и хетеро, бели и чернокожи, мъже и момчета, добро и зло и т.н.

4. Продукцията. Два албума (Sexor и Ciao!), най-известният химн на електроклаша Sunglasses at Night, шест смразяващо добри компилации (две издания за Мontreal Mix Sessions и по едно за American Gigolo, DJ-Kicks, INTHEMIX и последната Tiga: Non Stop от 2012), безброй сингли и колаборации с най-добрите от съвременната техно и електро сцена и ремикси за Bran Van 3000, LCD Soundsystem, FC Kahuna, Felix Da Housecat и Miss Kittin, Cabaret Voltaire, Linda Lamb, Scissor Sisters, Télépopmusik, Peaches, Soulwax, The Kills, Depeche Mode, Moby, Pet Shop Boys, The Killers, Fever Ray, Miike Snow, Boys Noize, Jamie Lidell, The xx и Justice. С една дума: звяр.

5. Социалните мрежи. Активен до крайност. Twitter e за носталгичното му чувство за хумор, признанията към артистите, които уважава и случайни мисли от следващата сутрин, докато Instagram e колекция от обложките на любимите му компактдискове, стари списания, немски строителни площадки, странно облечени хора и случайни снимки от постоянните му пътувания.

6. Новогодишният му сет от Panorama Bar преди две години. И най-вече неговата втора почти двучасова част, в която Tiga събира емоционални химни и вечни класики, които обича. Въпросният сет е един от онзи моменти, които могат да те накарат да се влюбиш в артиста пред теб и момичето до себе си. Самият Tiga пуска според настроението, затова няма как да знаем дали ще удари публиката с криво техно или сърцераздирателни мелодии от папката за специални празници.

7. Бащинството на канадската сцена. Tiga се скита по улиците на Монреал с приятели още в началото на 90-те, когато прави първите си рейв партита и основава Turbo Recordings чак през 1998. Лейбълът има основна заслуга за успеха не само на собствената му кариера, но и на артисти като Chromeo, Proxy, Azari & III, Jesper Dahlbäck, Jori Hulkkonen, Duke Dumont, Brodinski и Boys Noize.

Takeover с Tiga е тази вечер след 23:00 в Room 2 на Yalta Club – вход откъм ул. Аксаков. Билетите струват 25 лева в мрежата на Eventim. Повече подробности за партито има тук.

Продължаваме темата за бъдещето на пазаруването с шефа на Barneys Mike Lee.

Съботното интервю: Donald Sutherland.

Dazed представя най-интересните млади модни дизайнери от Русия и ни вкарва в най-стария стриптийз бар в Нова Зеландия.

Vimeo инвестира в оригинално видео съдържание и забавния сериал High Maintenance.

Bloomberg Businessweek обявява актуалното име-синоним за музикална индустрия - Taylor Swift.

Филмите на Jacques Tati доказват колко е важно да изглеждаш леко смешен.

Уикендът започва с концерт на James Blake от Pitchfork Paris Festival.

Cinecittà World – тематичен парк, посветен на магията на италианското кино.

История в картинки: Like A Virgin на Madonna става на 30.

© David Hauserman

Ben Trovato страда от носталгия по винтидж бельо, бански костюми и калифорнийските момичета.

GQ публикува 30-те най-важни тенденции за мъжкия гардероб през тази есен и зима - полезен наръчник какво да правим пред гардероба, особено ако можем да си го позволим.

© Miles Aldridge

Daisy Lowe ни учи как да бъдем по-добри мъже, за да имаме шанс с нея.

Funny or Die е сайтът, който ще превърне Will Ferrell и останалите му супер забавни приятели в новите интернет могули.

В новия брой на LIGHT – хобитата на няколко интересни личности.

Приятно четене и хубав уикенд.

Студената война доминира световната политика в продължение на няколко десетилетия и винаги ще си остане символ на разделението между двата идеологически лагера. И понеже Източна и Западна Германия стоят точно в средата на глобалната конфронтация, едва ли има по-подходящ повод да надникнем в живота зад желязната завеса на нашите приятели от ГДР от отбелязването на 25-тата годишнина от падането на Берлинската стена. На помощ идва и създадения преди малко повече от десетина години калифорнийски музей Wende, който изучава и колекционира визуалната и битова култура на бившия източен блок и се опитва да провокира ново и трезво разглеждане на тази многопластова история, която продължава да влияе върху нашето съвремие. Основателят на музея Justinian Jampol се е съсредоточил върху изследването на връзката между съвременното изкуство и иконографията на Студената война и може да се похвали с дузина изложби, многобройни материали за медии като The Atlantic, Frankfurter Allgemeine Zeitung и The New York Times и два документални филма в биографията си досега. Последната му книга за Taschen е поредното доказателство за огромната му ерудиция по темата. Beyond the Wall: Art and artifacts from the GDR е енциклопедичен том с над 2500 обекта от невероятните колекции на Wende Museum – невиждан и никога досега събиран на едно място масивен архив от изкуство и артефакти живота в социалистическа Източна Германия. Говорим за повече от 900 страници с най-задълбочения и пълен преглед на източногерманската визуална култура и бит (от модната фотография до оборудването на Щази) с десетки снимки от ежедневния живот и публичните събития в страната плюс допълнително мултимедийно съдържание с много оригинални видео и аудио записи, достъпни чрез безплатно приложение. Jampol се е погрижил да има и достатъчно материали за четене под формата на много текстове на специалисти и учени от Европа, Канада и Съединените щати, които пищат за всичко: от тайната полиция и сексуалността на източно германците до паметниците на една отдавна изчезнала епоха.

Beyond the Wall: Art and artifacts from the GDR (Taschen, 904 стр., твърди корици) струва €100 и може да бъде поръчана тук.

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

© Taschen

Още едно забележително интелектуално и тлъсто порно с много сериозни поуки от любимото немско издателство напоследък. Original Man: The Tautz Compendium of Less Ordinary Gentlemen е красив, дебел и вдъхновяващ справочник за историите от интересния живот на повече от 80 необикновени мъже, които остават в историята с невероятното си постоянство, смъртоносна харизма, безупречен гардероб и най-вече с делата и своите думи – от добре познати имена като Andy Warhol, Freddie Mercury и Yves Saint-Laurent през лудия Iggy Pop, изследователя Ernest Shackleton, величествените режисьори Federico Fellini и Jean-Luc Godard, Jack Nicholson, Elvis Presley, Gunter Sachs, Robert Mitchum и David Bowie, та чак до по-малко известни и забележителни личности като Quentin Crisp, Helmut Schmidt и Takeshi Kitano, чиито биографии понякога надминават и най-добрата проза. Original Man е резултат от колаборацията между берлинското издателство Gestalten и визионера Patrick Grant, който стои зад легендарния етикет Norton & Sons и забележителното възкресение на другата важна Savile Row марката E. Tautz. Работата върху този албум започва неусетно още в началото на съживяването на последното име, когато Grant се опитва да определи типа мъже и модели за подражание, които иска да облича. Original Man е резултат от дългогодишното му проучване, събиране на снимки и запомнящи се цитати от интересните мъже в тази книга. Мъжете на Patrick Grant впечатляват със способността си да изглеждат актуално и на място в дигиталната епоха, която се задушава постоянно от обсебващи примери за безинтересни, нищоправещи и  незаслужено популярни момчета и мъже. Авторът не претендира, че е събрал на едно място биографиите на най-добрите писатели, мислители и артисти на последните стотина години въобще, а по-скоро отдава почит на онези, които наистина оставят свои собствен и неповторим отпечатък в световната история. Предвид досегашния живот и опит на Grant, почти половината от имената в Original Man идват от Великобритания, четвърт са от Съединените щати, а останалите – от Западна Европа. И тъй като критерият на автора за място в този справочник е дългогодишното постоянство, малка част от имената в книгата са сравнително млади като години. Някои умират прекалено рано (Malcom X и Ayrton Senna), но се помнят десетилетия след смъртта си, други впечатляват с хедонистичния си начин на живот (Ozzie Osbourne и Oliver Reed), а тъжните истории на трети като състезателя по снукър Alex Higgins са включени като предупреждение. Животът такъв, какъвто трябва да бъде.

Ayrton Senna от Chris Smith/Hulton Archive/Getty Images © Gestalten 2014

Federico Fellini от Franco Pinna/NBC/NBCU Photo Bank via Getty Images © Gestalten 2014

Gianni Agnelli от David Lees/The LIFE Picture Collection/Getty Images © Gestalten 2014

James Hunt от Rolls Press/Popperfoto/Getty Images © Gestalten 2014

Jimmy Hendrix от Terence Donovan/Getty Images © Gestalten 2014

Johnny Cash от David Gahr/Getty Images © Gestalten 2014

Malcolm X от Library of Congress - digital ve/Science Faction/Corbis © Gestalten 2014

Oliver Reed от Silver Screen Collection/Getty Images © Gestalten 2014

Robert Mitchum от Evening Standard/Getty Images © Gestalten 2014

Waris Ahluwalia от Christophe Rihet © Gestalten 2014

Original Man: The Tautz Compendium of Less Ordinary Gentlemen (Gelstalten, 240 стр., твърди корици) на Patrick Grant струва €30 в онлайн магазина на издателството и €33 в Book Depository (безплатна доставка).

William Burroughs, Лондон, 1988

Съботните интервюта: Daria Werbowy, Azealia Banks и William Burroughs.

Преглеждаме новия брой на V Magazine с Nicki Minaj на корицата.

Resident Advisor пътува из Европа със Seth Troxler.

10 неща, които не знаем за пищната моделка Candice Huffine.

Cut Copy и режисьорът Thomas Pollard представят електронната сцена в Мелбърн.

Giorgio Moroder записва първи албум от 30 години насам.

A Continuous Lean пише за вечния чар на костюмите на Thom Browne.

Приятно четене и хубав уикенд.

Guy Bourdin, Vogue (1977), Париж

Guy Bourdin заслужено получава най-голямата си ретроспективна изложба досега в Лондон, която му се полага според заслуги – добър повод да гледаме документалния филм на френския фотограф Dreamgirls, да хвърлим едно око на многобройните му кратки видеа и да прочетем интервюто с куратора на ретроспективната изложба в Somerset House – Alistair O’Neill.

Съботните интервюта: Stephen Merchant и Shia LaBeouf.

Phaidon отбелязва рождения ден на Toulouse-Lautrec с кратко есе за неговата работа.

Уикендът започва с концерта на The Drums в Париж от миналата седмица.

В новия брой на LIGHT – няколко домове на писатели и банкери в централна София + селекция на тъмни бири от магазин 100 бири.

Приятно четене и хубав уикенд.

Tuxedo се появиха без предупреждение и никаква информация за членовете на групата преди повече от година с три диско/фънк/електро парчета и повторението на съвета на Ron Burgundy Stay Classy. Забавното видео с перфектната хореография на дългокосия дебеланко към Do It и ироничното камерна поява на най-успешните бивши артист на Stones Throw Records разкрива единия от участниците в проекта.

Всъщност Tuxedo са номинираните за награда Грами изпълнител Mayer Hawthorne  и хип-хоп продуцента Jake One, истински наследници на фънк културата и ревностни почитатели на групи като Chic и Shalamar. Съвместната им колаборация започва преди повече от осем години с размяна на няколко микстейпа, които ги мотивират да работят заедно по три песни, появили се без много шум в мрежата преди почти две години и поставили основата на цял албум с материал на Tuxedo, миксиран от легендарния диско продуцент и диджей от Studio 54 и Limelight John Morales.

Hawthorne и Jake One са достатъчно заети със собствените си проекти и ще го издадат чак през 2015, за да ударят един шамар зад врата на Chromeo и да отбележат завръщането на Mayer в родния лейбъл, който издава дебюта му A Strange Arrangement през 2009.

© Piper Ferguson

Едноименният дебютен албум на Tuxedo излиза на 3 март. Още музика – Soundcloud.

Последните дни на диското се случват в края на 70-те години на място, което и досега се възприема като възбуждащ символ на една отдавна отминала и хедонистична култура в годините преди епидемията от СПИН, която не страда от класови разделения и обществени рамки, отнася се позитивно и много разбиращо към секса на публични места (в сепаретата на втория етаж) и злоупотребата с наркотици и се възползва максимално от прекаляването с алкохол и диско танци. Studio 54 е колекция от 67 черно бели снимки на известния фотограф Tod Papageorge, които документират безпристрастно и много натуралистично цялото декадентство, жизненост и блясък на най-скандалния и любопитен нюйоркски клуб по онова време. Фотографиите в тази книга са правени в периода 1978-80 в нюйоркската дискотека Studio 54, която в продължение на няколко години бе най-желаното място от всички знаменитости, обикновени посетители, луди танцьори и всякакви фенове на диско културата и нощния живот. Именно поради тази причина беше много трудно да влезеш: невъзмутимият фейс контрол (съсобственикът на клуба Steve Rubell – бел.ред.) се ръководеше от някакви собствени и абсолютно неразгадаеми разбирания относно това кой може да влезе и кой остава зад кадифените въжета. Очевидно, най-лесният начин да го спечелиш на своя страна бе да си красив, но единствено знаменитостите или хората със сериозна позиция и връзки в обществото можеха да пропуснат километричната опашка от желаещи, която не намаляваше до сутринта. Веднъж вътре обаче, всички изглеждаха еднакво развълнувани да се забавляват в Studio 54, независимо от начина, по който са успели да се докопат до дансинга на този страхотен клуб. Чувството за свобода бе подхранвано от пулсиращия бас на музиката и брилянтния интериор, който се променяше от вечер на вечер и те караше да си мислиш, че си в нещо средно между харем или пещера. – Tod Papageorge

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

© Tod Papageorge / Stanley/Barker

Studio 54 (Stanley/Barker, 120 стр., твърди корици, ограничен тираж от 1000 копия) струва £40 (без доставка) тук. Лимитираното издание в кутия (35 бройки) с автограф на автора и оригинален принт от книгата струва £300.

Пластмасовото момиче с тежък грим и фатален поглед в нищото от средата на дансинга се превръща в талисман на зачестилите безпаметни издания на ВъБАНКъ, от които не помним почти нищо. Лошо няма – месец след тържеството за рождения ден на трансформиращата се бивша банка/настоящ лабиринт с големи и малки зали, различна музика и хубави хора, е време да подгреем подобаващо за новогодишното парти на същото място с генерална репетиция в нощта срещу Никулден, демек довечера. Музиката е както обикновено: Famous in Front и Raine в голямата зала, Disco Comrades в трезора и Tekniq и GLDN Ratio във витража на втория етаж. И понеже банката не е просто поредното ъндърграунд парти, а забавна колаборация и флирт между хора на изкуството, обръщаме внимание и на артистите, които се  включват още веднъж: Георги Шопов с неговите оригами и кусудама, Киркор Папазян (Kokichan Cho), който създава неоновия уют в малката зала и четворката от Wrcklss, които обличат пластмасовите манекени с брандирани потници и разлепят някои от най-добрите си снимки за спомен на територията на банката. Та така.

ВьБАНКь е тази вечер след 22:30 часа на бул. Цар Борис III 126 (сградата на изоставената банка зад МТ&M Колеж). Има паркинг. Входът е 10 лева.

Fwdslxsh (Forward Slash или Продължаваме напред в груб превод) е още един от засега анонимните лондонски продуценти от кликата на Last Night in Paris, който се занимават с музика сравнително отскоро и вече има колаборации с MD$ за микстейпа Love the Free на Kitty Cashи и съвместното му парче с Tajan – да, да, все SoundCloud имена, които не сме чували, но скоро ще превземат блоговете без проблем. Дебютното EP на момчето The Fall си е направо летен и много напушен калейдоскоп от звукови пейзажи и експерименти с много дълбок и ритмичен разливащ се бас, който го спасява от асоциациите с Cafe Del Bar и балеарската сцена. Всъщност именно това е музиката, която бихме слушали на афтър партитата на Ибиза не само заради откровеното спокойствие и мащаб, които привнасят, но и заради неоспоримата искреност на всеки трак – както сам си признава продуцента, The Fall е колекция от първите му записани парчета от последните няколко месеца, които  отразяват непосредствените му чувства и вълнения от факта, че се занимава с музика и движи с LNIP. Aнонимните вокали започват още в откриващия трак Fall с вокалния семпъл от You Don’t Know на 702 и продължават да маркират деликатно и на подходящите места подмокрящи мелодии за момичета и момчета. Макар и да дебютира (меко казано) във всяко едно отношение, Fwdslxsh не си позволява да се изгуби в богатите текстури на всеки един от седемте трака в The Fall. Полираният звук и липсата на каквито и да било агресивни експерименти с бийтовете и баса в този случай действат като бонус, без да разкриват прекалена пасивност, а градските/горски звуци в интерлюдиите между всеки трак само напомнят за трап и арендби влиянията на новия продуцент, който обаче разчита сериозно на своите чувства и умения с пианото. The Fall излезе в края на ноември, а до края на годината очакваме и новото EP на Last Night in Paris и Kendrick Lamar, ако реши да ни изненада. С други думи – силни седмици за всеки, който харесва обратната страна на съвременно арендби, хип-хоп и бийт музика.

The Fall (Huh What & Where Recordings) може да бъде свален безплатно тук.

© Phil Bray / Netflix

Сериалът Marco Polo е поредната крачка напред към превръщането на Netflix в империя.

GQ прави обзор на най-привлекателните жени в поп културата през годината.

Peter Marino © Style.com

Съботните интервюта: архитектът Peter Marino,  Жана Караиванова от фестивала So Indepedent и музикалната легенда Jimmy Iovine, голям мозък, успешен предприемач и спасител на Apple.

WhATA участва в конференция в Амстердам с конкурса за централния площад в Пловдив.

The Business of Fashion анализира култа към кецовете на Common Projects.

Guardian почита саксофонистта Bobby Keys с пет от най-добрите му изпълнения.

The Playboy Town House, Май 1962

The Selvedge Yard припомня годините, в които списание Playboy представя секси дизайн и интериори и налага ергенския апартамент като културна икона.

The New York Times публикува ежегодния си списък със стоте най-важни книги за 2014.

Guy Bourdin, реклама на Roland Pierre, 1983

Продължаваме темата за фотографа Guy Bourdin от миналата седмица с отговор на въпросите защо става известен едва след смъртта си и как Man Ray му помага да вкара напрежение, шок и сюрреализъм в своята работа.

Salvatore Ferragamo представя последната си колекция по интелигентен начин с кратки филми на Francesco Carrozzini и личните истории на еклектична селекция от смислени мъже като Douglas Booth, A$AP Rocky и Ryan McGinley.

Подгряваме за другата седмица със сета на GusGus от мексиканския Boiler Room.

В новия брой на LIGHT – любими зимни рецепти на българските блогъри, Соц гурме от Албена Шкодрова, редки сортове мексикански и индийски люти чушки в Кокаляне, номинацията за наградата Гоя за брилянтната работа на Армавени Стоянова по филма Аутомата, детайлите в живота на Марио Монтесоро от бистро Песто и сладкарският бизнес на Иван Александров.

Приятно четене и хубав уикенд.